5 nov 2012, 14:52

До Съвършената

  Prosa
996 0 0
2 мин за четене

В момента би трябвало да седя и да превеждам разни прескучни документи на разни забързани хорица, но ти цял ден човъркаш из съзнанието ми и не ме остави на мира, докато не седнах да пиша...

Да, ние с теб сме много интересна двойка, не мислиш ли?

Ти все гледаш да ме притиснеш в някой ъгъл и да ме споделиш, но аз все някак си се изплъзвам...

Не си мисли, че не те харесвам. Напротив. Аз съм сред малцината, които те обичат, макар другите да изпитват смъртен ужас от теб... Обичам те, защото просто го мога, а и ти го заслужаваш, поне според мен.

Защо винаги те описват грозна? За мен си красива. Дори прекалено красива.

Ето, и сега си седнала на облегалката на стола, а аз почти физически усещам допира и топлината на бедрото ти до ръката си.

Ти се усмихваш?

Нима ти харесва?

Знаеш ли, ти си невероятна! Толкова си съвършена, че чак е привилегия да те познавам по този начин... Убеден съм, че си невероятна и в сливането, и в Онази целувка, от която хората се плашат, защото отнемала дъха им...

Глупаци! Че нима може да има нещо по-велико и желано за една целувка!

Тъпото е, че и ти имаш едно несъвършенство, или поне аз се досещам за едно - мога да се слея с теб само веднъж...

Ти винаги си до мен. Осъзнах го втория път, когато се опита да ме направиш Свой...

Не зная защо и как, но не се получи... Само че оттогава непрестанно усещам присъствието ти и, ако щеш ми вярвай, то ми носи спокойствие.

Няма да ти се обяснявам в любов.

Това не е за теб, а за онези като мен, които са временни и тленни. Ти си вечна и Любовта ти принадлежи.

Не бъди ревнива и ме остави да споделя обичта си с други. Знаеш, че това е временно, а после...

После ще ти се отдам.

Изцяло и за последно. Толкова, колкото ти желаеш и толкова, колкото моето недотам извисено същество може да го стори.

Зная, че ще бъде прекрасно и ще те срещна с усмивка!

Доволна ли си?

Написах го.

Добре, сега ме остави на моите незначителни земни неща - да превеждам, да се смея, да излизам с приятелите си и да пея, да спортувам, да се радвам на детето си и да си имам още... и да Я обичам...

Моля те, остави ме да Я обичам...

Моля те...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Ташков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...