5.11.2012 г., 14:52

До Съвършената

995 0 0
2 мин за четене

В момента би трябвало да седя и да превеждам разни прескучни документи на разни забързани хорица, но ти цял ден човъркаш из съзнанието ми и не ме остави на мира, докато не седнах да пиша...

Да, ние с теб сме много интересна двойка, не мислиш ли?

Ти все гледаш да ме притиснеш в някой ъгъл и да ме споделиш, но аз все някак си се изплъзвам...

Не си мисли, че не те харесвам. Напротив. Аз съм сред малцината, които те обичат, макар другите да изпитват смъртен ужас от теб... Обичам те, защото просто го мога, а и ти го заслужаваш, поне според мен.

Защо винаги те описват грозна? За мен си красива. Дори прекалено красива.

Ето, и сега си седнала на облегалката на стола, а аз почти физически усещам допира и топлината на бедрото ти до ръката си.

Ти се усмихваш?

Нима ти харесва?

Знаеш ли, ти си невероятна! Толкова си съвършена, че чак е привилегия да те познавам по този начин... Убеден съм, че си невероятна и в сливането, и в Онази целувка, от която хората се плашат, защото отнемала дъха им...

Глупаци! Че нима може да има нещо по-велико и желано за една целувка!

Тъпото е, че и ти имаш едно несъвършенство, или поне аз се досещам за едно - мога да се слея с теб само веднъж...

Ти винаги си до мен. Осъзнах го втория път, когато се опита да ме направиш Свой...

Не зная защо и как, но не се получи... Само че оттогава непрестанно усещам присъствието ти и, ако щеш ми вярвай, то ми носи спокойствие.

Няма да ти се обяснявам в любов.

Това не е за теб, а за онези като мен, които са временни и тленни. Ти си вечна и Любовта ти принадлежи.

Не бъди ревнива и ме остави да споделя обичта си с други. Знаеш, че това е временно, а после...

После ще ти се отдам.

Изцяло и за последно. Толкова, колкото ти желаеш и толкова, колкото моето недотам извисено същество може да го стори.

Зная, че ще бъде прекрасно и ще те срещна с усмивка!

Доволна ли си?

Написах го.

Добре, сега ме остави на моите незначителни земни неща - да превеждам, да се смея, да излизам с приятелите си и да пея, да спортувам, да се радвам на детето си и да си имам още... и да Я обичам...

Моля те, остави ме да Я обичам...

Моля те...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Ташков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...