Nov 5, 2012, 2:52 PM

До Съвършената

  Prose
994 0 0
2 min reading

В момента би трябвало да седя и да превеждам разни прескучни документи на разни забързани хорица, но ти цял ден човъркаш из съзнанието ми и не ме остави на мира, докато не седнах да пиша...

Да, ние с теб сме много интересна двойка, не мислиш ли?

Ти все гледаш да ме притиснеш в някой ъгъл и да ме споделиш, но аз все някак си се изплъзвам...

Не си мисли, че не те харесвам. Напротив. Аз съм сред малцината, които те обичат, макар другите да изпитват смъртен ужас от теб... Обичам те, защото просто го мога, а и ти го заслужаваш, поне според мен.

Защо винаги те описват грозна? За мен си красива. Дори прекалено красива.

Ето, и сега си седнала на облегалката на стола, а аз почти физически усещам допира и топлината на бедрото ти до ръката си.

Ти се усмихваш?

Нима ти харесва?

Знаеш ли, ти си невероятна! Толкова си съвършена, че чак е привилегия да те познавам по този начин... Убеден съм, че си невероятна и в сливането, и в Онази целувка, от която хората се плашат, защото отнемала дъха им...

Глупаци! Че нима може да има нещо по-велико и желано за една целувка!

Тъпото е, че и ти имаш едно несъвършенство, или поне аз се досещам за едно - мога да се слея с теб само веднъж...

Ти винаги си до мен. Осъзнах го втория път, когато се опита да ме направиш Свой...

Не зная защо и как, но не се получи... Само че оттогава непрестанно усещам присъствието ти и, ако щеш ми вярвай, то ми носи спокойствие.

Няма да ти се обяснявам в любов.

Това не е за теб, а за онези като мен, които са временни и тленни. Ти си вечна и Любовта ти принадлежи.

Не бъди ревнива и ме остави да споделя обичта си с други. Знаеш, че това е временно, а после...

После ще ти се отдам.

Изцяло и за последно. Толкова, колкото ти желаеш и толкова, колкото моето недотам извисено същество може да го стори.

Зная, че ще бъде прекрасно и ще те срещна с усмивка!

Доволна ли си?

Написах го.

Добре, сега ме остави на моите незначителни земни неща - да превеждам, да се смея, да излизам с приятелите си и да пея, да спортувам, да се радвам на детето си и да си имам още... и да Я обичам...

Моля те, остави ме да Я обичам...

Моля те...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Ташков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...