1 nov 2008, 17:11

Докога 

  Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos
933 0 2

Мълчанието ти пронизва тишината. Сякаш хиляди камбани зазвъняват в главата ми. Въпроси, по-остри от стрели, се забиват в мен. Празният екран на телефона отразява само едно отражение - моето. Пак ли? И този път ли рицарят на бял кон ще се окаже само една химера? А може би Снежната кралица е превърнала и твоето сърце в късче лед? Може би? Защото душата ми отново е смачкана и боли...

Докога? Докога злото ще побеждава? Докога разни ''кралици'' ще развалят приказката ми? Господи, моля те, поне веднъж направи така, че рицарят да е истински. Поне веднъж нека и моята приказка да е с щастлив край.

А защо да не е безкрай?... Моля те!

© Бояна Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??