1.11.2008 г., 17:11

Докога

1.3K 0 2

Мълчанието ти пронизва тишината. Сякаш хиляди камбани зазвъняват в главата ми. Въпроси, по-остри от стрели, се забиват в мен. Празният екран на телефона отразява само едно отражение - моето. Пак ли? И този път ли рицарят на бял кон ще се окаже само една химера? А може би Снежната кралица е превърнала и твоето сърце в късче лед? Може би? Защото душата ми отново е смачкана и боли...

Докога? Докога злото ще побеждава? Докога разни ''кралици'' ще развалят приказката ми? Господи, моля те, поне веднъж направи така, че рицарят да е истински. Поне веднъж нека и моята приказка да е с щастлив край.

А защо да не е безкрай?... Моля те!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бояна Драгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...