1 нояб. 2008 г., 17:11

Докога 

  Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
932 0 2

Мълчанието ти пронизва тишината. Сякаш хиляди камбани зазвъняват в главата ми. Въпроси, по-остри от стрели, се забиват в мен. Празният екран на телефона отразява само едно отражение - моето. Пак ли? И този път ли рицарят на бял кон ще се окаже само една химера? А може би Снежната кралица е превърнала и твоето сърце в късче лед? Може би? Защото душата ми отново е смачкана и боли...

Докога? Докога злото ще побеждава? Докога разни ''кралици'' ще развалят приказката ми? Господи, моля те, поне веднъж направи така, че рицарят да е истински. Поне веднъж нека и моята приказка да е с щастлив край.

А защо да не е безкрай?... Моля те!

© Бояна Драгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??