1 нояб. 2008 г., 17:11

Докога

1.3K 0 2

Мълчанието ти пронизва тишината. Сякаш хиляди камбани зазвъняват в главата ми. Въпроси, по-остри от стрели, се забиват в мен. Празният екран на телефона отразява само едно отражение - моето. Пак ли? И този път ли рицарят на бял кон ще се окаже само една химера? А може би Снежната кралица е превърнала и твоето сърце в късче лед? Може би? Защото душата ми отново е смачкана и боли...

Докога? Докога злото ще побеждава? Докога разни ''кралици'' ще развалят приказката ми? Господи, моля те, поне веднъж направи така, че рицарят да е истински. Поне веднъж нека и моята приказка да е с щастлив край.

А защо да не е безкрай?... Моля те!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бояна Драгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...