Nov 1, 2008, 5:11 PM

Докога 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
950 0 2

Мълчанието ти пронизва тишината. Сякаш хиляди камбани зазвъняват в главата ми. Въпроси, по-остри от стрели, се забиват в мен. Празният екран на телефона отразява само едно отражение - моето. Пак ли? И този път ли рицарят на бял кон ще се окаже само една химера? А може би Снежната кралица е превърнала и твоето сърце в късче лед? Може би? Защото душата ми отново е смачкана и боли...

Докога? Докога злото ще побеждава? Докога разни ''кралици'' ще развалят приказката ми? Господи, моля те, поне веднъж направи така, че рицарят да е истински. Поне веднъж нека и моята приказка да е с щастлив край.

А защо да не е безкрай?... Моля те!

© Бояна Драгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??