Глава 24
След като Дими бе медитирал за известно време и после не ми беше казал дали има решение на проблемите, се прибрахме в имението на семейство Симеонови в Бояна. Все още не бях видяла завършения портрет, защото Дими ме увери, че ще ми го покаже по-нататък, и когато се прибрахме в имението, навън се разрази внезапна лятна буря. Гръмотевиците огласяваха небето над нас, докато с Дими вървяхме ръка за ръка в коридора, запътили се към неговата стая. Влязохме в красивата и огромна стая, която приличаше на апартамент, и аз, някак изморена, седнах на леглото му. Той бе мълчалив, въпреки че ми се усмихваше лъчезарно. Не знаех дали бе намислил нещо, но отиде до фотьойла пред прозореца, седна на него и се загледа в бурята навън. Дъждът блъскаше по високите прозорци. Нима в живота ми се задаваше буря?
– Какво правиш, Дими? – попитах аз в настаналата тишина, нарушавана само от гръмотевиците навън.
– Гледам бурята.
– Как се чувстваш?
– Замислен.
– Искаш ли да поговорим? – предложих аз, когато ...