Домашното...

Седя си удобно в креслото с изпънати крака на табуретката и държа в ръце учебника по Вътрешни. От около десетина  минути чета все едно и също изречение: "Туберкулинът предизвиква клетъчно медииран имунен отговор в организма на..."

Измежду всички мисли ми се върти една особено натрапчива... Само за малко ще си мисля за теб, казвам си, и после ще се съсредоточа. Това "малко" знам, че ще ми излезе солено, защото хич не са мисли, а направо побъркващи тръпки и копнежи, не мисли, а реални усещания! Като че си седнал до мен и ей сега ще ми заговориш. Желанието ми да се сгуша в теб е толкова голямо, че почти усещам парфюма ти, влудяващо е, просто затварям очи и отпускам глава назад в креслото, поставяйки едната си ръка на шията. Как ми се иска да ме целунеш точно там, където пръстите ми докосват топлата, пулсираща кожа, нежно, бавно, само с топли, жадни, устни... Настръхвам, заравям пръсти в косата ти и те притискам едва, сякаш за да не разваля магията... Докосването на устните ти е вълшебно нежно, едната ти ръка лежи на коляното ми, затопля го и се плъзва бавно нагоре, като оставя бедрото ми омекнало и тръпнещо под нея, стига до корема и спира, сякаш се колебае накъде да поеме... За Бога, просто обхвани гърдите ми с длани, те искат точно това! Но ти не бързаш, даже се отдръпваш и ме гледаш... Какво? Не виждаш ли, че ме побъркваш?

Накланям глава и  целувам усмивката ти - силно, тръпнещо! Това сякаш те отприщва и ме награбваш с две ръце,  с устни,  с тяло, смачквайки ме в облегалката, нетърпеливо обхващаш гърдите ми с длани, притискаш ги страстно и търкаш зърната им през тънката тениска, целуваш ме силно, дълбоко, засмукващо жадно с език, захапвайки и смучейки устните ми, езиците ни се ближат, зъбите ти  драскат брадичката, шията ми, оставят червени и влажни следи... Изтръпвам цялата, простенвам на глас, обхващам с две ръце тила ти и те притискам по-силно в мен, разбъркани коси покриват лицето ми, чувам тежкото ти дишане, стоновете ти, ръцете ти навсякъде по мен и вече под тениската и... Учебникът тупва на земята и ме стряска. Тръскам глава, май се поувлякох. Уф, загубих си страницата. А, да, ето я! Въздъхвам, скръствайки ръце на гърдите, които до преди малко целува, и започвам отново: "Туберкулинът предизвиква клетъчно медииран имунен отговор в организма на..."