1 мин reading
Седя си удобно в креслото с изпънати крака на табуретката и държа в ръце учебника по Вътрешни. От около десетина минути чета все едно и също изречение: "Туберкулинът предизвиква клетъчно медииран имунен отговор в организма на..."
Измежду всички мисли ми се върти една особено натрапчива... Само за малко ще си мисля за теб, казвам си, и после ще се съсредоточа. Това "малко" знам, че ще ми излезе солено, защото хич не са мисли, а направо побъркващи тръпки и копнежи, не мисли, а реални усещания! Като че си седнал до мен и ей сега ще ми заговориш. Желанието ми да се сгуша в теб е толкова голямо, че почти усещам парфюма ти, влудяващо е, просто затварям очи и отпускам глава назад в креслото, поставяйки едната си ръка на шията. Как ми се иска да ме целунеш точно там, където пръстите ми докосват топлата, пулсираща кожа, нежно, бавно, само с топли, жадни, устни... Настръхвам, заравям пръсти в косата ти и те притискам едва, сякаш за да не разваля магията... Докосването на устните ти е вълшебно не ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up