Работя точно до сградата на Червения кръст. Една огромна правоъгълна реклама, инсталирана върху покрива, съобщава на света, че тук се помещава седалището на тази важна институция. Четири червени кръста, обърнати към всички посоки на света приканват към нещо или се молят за нещо. Кофти е. По тази причана аз по цял ден се чувствам угнетен – към какво ме скланят тези червени кръстове? Не всичкото отгоре наскоро построиха наблизо и голям православен храм – още кръстове се появиха, макар и с друг цвят.
Когато идвам на работа, виждам, че някои хора оставят понякога дрехи в специалните контейнери на Червения кръст, бели на цвят с червени лайсни, оставени на кръстовището, за да се виждат отдалече. Тази сутрин забелязах как една красива дама, слаба и стройна като украинка, слезе от черния си мерцедес, извади от багажника лъскав сак и го метна в дупката на контейнера. Отворът обаче беше заграден от подвижен ламаринен покрив, сакът беше дебел и не успя да влезе целия. Мацката го остави така – да ...