31 mar 2018, 16:41  

Доверие с дъх на карамел 

  Prosa » Relatos
1888 5 4
15 мин за четене
Тази ноемврийска привечер едва движа краката си по кишавата улица. Преуморена съм до смърт след тежкото денонощно дежурство. Влача две препълнени пазарски торби, за дръжката на едната се е хванала Алис. Нямам сили да слушам какво бърбори. Наострям ухо когато чувам „таткото – глас”.
– Какво?
– Ами като не слушаш така ще питаш – сърди се тя.
– Алисче, нали знаеш мама е много уморена, кажи ми го пак, моля те – напрягам се аз да звуча като добра майка.
– Имахме съчинение на тема „Моят татко”. Днес ни ги върнаха и моето го четох пред класа като най-доброто. Написах, че моят татко е просто един глас по телефона и по скайп, но си е истински татко, разбра ли? Той си е „таткото – глас”, не ти ли харесва?
Преглъщам мъчително и се чудя какво да ѝ отговоря. Така ще е – Тео като тръгна към този Кувейт преди две години. Всъщност поканата беше за двама ни, но аз отказах – не исках да имам повече пари, исках Коледа със сняг, лед, лапавица, ухание на елхи, исках това, което имах когато живеех с мама Те ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Стоянова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

"Серум против изгубено доверие" »

4 Puesto

Propuestas
: ??:??