Довършете си питието


   "Животът не е път. Той е театър."
   С тази мисъл се прибра Ани вкъщи и се тръшна на удобното кресло. Естествено, беше изкарала още един дълъг и напрегнат ден. Като цяло, от една-две седмици, не бе имала спокоен. Всеки има някакъв период, в който иска да си пусне въжето от прозореца, но Ани реши, че е по-добре на това въже да виси шефът и или пък бившият, пък може и двамата заедно.
   Сипа си едно питие и се зазяпа в "Отчаяни съпруги". Що за филм беше това?Поне да не беше толкова реален. Нали филмите са за да лъжат, а не да ти казват: "Виж това те чака." И Ани точно това виждаше, един голям надпис пред очите си: "ТОВА ТЕ ЧАКА! ТОВА!" В крайна сметка колко връзки трябва да загърбиш, за да се отчаеш? Това беше едно от главните неща, които и се въртяха в главата.
Тя, може би, беше попаднала на перфектния лъжец. Принципно не искаше лъжи, но дефакто, не отказваше някой да я поизлъже колко много я обича. Да си лъган все пак е привилегия.
Всъщност, в повечето случаи Ани беше опасната. Не вярваше и не се вълнуваше много от "умелите" свалячи, но този който сега и се въртеше в главата още не беше заклеймен като такъв.
   За сравнително дълга връзка, от няколко месеца, тя не успя да разбере дали той е лъжлив playboy или казващ истината мухльо. Защо мъжете, когато лъжат е престиж, а жените, когато не им вярват или пък използват и те лъжи, са кучки? Явно Ани беше от най-големите такива. Е, не лъжеше, но пък и грам не вярваше на мъжката половина от населението. С изключение на този дето временно я беше омаял. Той, този потенциален лъжец, беше мил, не особено общителен, и сексът не беше на 10 точки ( по десетобалната), въобще не беше идеалният. Но имаше в него някакво необяснимо обаяние и топлота, някакъв чар, който я караше да му повярва поне за малко.
   Но Ани беше проблемната във връзката им, тя като представител на отбора на "кучките" постоянно му предаваше доверието, поне според него. Тя беше жена с ужасно много социални връзки, постоянно я търсеха хора - и мъже, и жени. А той, потенциалният лъжец, не можеше да трае това. Почти всеки ден се чуваха заядливи изреченийца: загледала се по оня... обърнала се след тоя... говорила твърде дълго с колегата... Тя не приемаше тия неща като предателство на доверието, но той направо лудваше. Което пък я караше и нея да лудне, и даже чарът му не беше способен да я успокои. И така, край на историята, на нея и писна и му показа и на него надписа: "please, do not disturb". Все пак "морето" е дълбоко и недоопознато. Пък и ревността не е развалила една или две връзки.
Жал и беше. Много и беше жал - все пак го бе завела в нейния ресторант. Където се бяха смели на злобното педалче сервитьор. Този образ наистина беше обратен и наистина беше злобен. Както и да е, тези няколко месеца, изкарани с потенциалния лъжец не бяха точно мечтаните, но бяха доста приятни. Някаква умерена степен на щастие. Естествено, че тя се целеше много по-нависоко, но все пак... беше и мъчно. Когато на човек му е мъчно, по-добре да си изживее мъката, за да може после да продължи необезпокояван от черни мисли. Поне на това я беше научил живота... и телефонът звънна. Май наистина трябваше да почне да го изключва.
- Ани, знам, че не ти се излиза, но на мен не ми се стои вкъщи - една от най-близките й приятелки.
- Сара, слънце, наистина няма да съм добра компания тази вечер, пък и вече си налях питие.
- Едно питие не може да замести вечеря в китайския. Подкупвам те, хайде, поддай се.
   Последва смях и уговорка за след 30 минути.
   Ани беше нисичка, с изсветлена коса и светли очи. Затова и носеше високи обувки.Тази вечер също не правеше изключение. Впити дънки, високи токчета и подходящо настроение - това е формулата за идеалната вечер. Две от нещата бяха налице, а настроението Сара трябваше да го донесе. 
   И така, двете момичета, хванати под ръка, развели коси, влязоха с бойна крачка в китайския.
- Добър Вечер. Заповядайте. - посрещна ги усмихнато гейчето. - Съжалявам, но тази вечер любимата ви маса е заета.
- Това е знак - помисли си Ани. Тя беше сигурна, че от вечерта нищо хубаво няма да излезе. Има една поговорка: "Каквото повикало, такова се обадило." Лошите мисли предизвикват лоши събития. Сара отиде до тоалетната, а Ани се отправи към съседното сепаре. Всъщност на тяхното любимо седеше някаква двойка... Ха, всъщност далеч не "някаква", ами двойка, състояща се от нейния "потенциален лъжец" и някаква кукла.
  Е, не можеше да се отрече, куклата си я биваше: висока, едра (всъщност доста), с черна, дълга,права коса. Точната противоположност на Ани. А той? Той си беше същият. Не точно лъжец, не точно мухльо...
Ужас! Това си беше нейна територия. Как си позволяваше той? И от очите на Ани започнаха да изхвърчат искри. Седна, за да изчака Сара да се появи. След като забеляза гореспоменатата двойка, Сара каза само:
- Ууууу, ще има жертви тази вечер.
   След като си поръчаха, Ани реши, че е време за отмъщение. Стана и с бойна крачка, ама наистина бойна, отиде да ги поздрави. Той, милият, толкова се беше вглъбил в куклата си,че не забеляза Ани,докато тя буквално не се блъсна в масата.
- Добър вечер. Етикетът повелява бившите мъже да се поздравяват - каза Ани и се засмя.
Милият мухльо така се притесни, че успя да промърмори само едно:
- Здравей.
  А партньорката му (куклата)  беше зяпнала Ани доста злобно, даже пренебрежително. Тя само се засмя леко и и каза:
- Да знаеш, че десертът няма да ти хареса особено много - смигна й, фръцна се и се върна при Сара. От тяхната маса следващите минути се чуваше само оглушителен смях. Пък и кой можеше да им забрани да се забавляват?
Краят на вечерта беше хубав. Двама гларуси, само че не морски, а британски, също бяха кацнали в този ресторант. И в крайна сметка си тръгнаха с номерата и на двете момичета. Все пак... "клин клин избива".
    Но Ани пак се прибра сама в празния апартамент. Срита си обувките настрани и дигна да си допие питието, което беше наляла по-рано вечерта. И мисълта за потенциалния лъжец пак я завладя. Не беше честно така, когато човек играе роля, по-добре да я изиграе докрай. Все пак актьорите не спират да играят, когато се доближат до края на сцената, а чак, когато слязат от нея. Поне 1 седмица след края на дълга връзка се пази траур. А той не само че не беше проявил уважение, ами и беше завел друга в нейния любим ресторант.
   И въпреки всичко, Ани не искаше да повярва, че той беше от типа лъжливи Playboy, но пък и за мухльо вече съвсем не минаваше. Нищо, все пак добре си изигра ролята. Всеки иска да е послъгван малко, всеки обича театрите.
Животът, ако е път, то връзките ни са онези пътуващи музиканти и театри. А ние сме актьорите и е жалко това, че все пътуваме нанякъде. Но най-важното е, че без театър животът не би бил... всъщност не би бил живот изобщо!