Довършете си питието
"Животът не е път. Той е театър."
С тази мисъл се прибра Ани вкъщи и се тръшна на удобното кресло. Естествено, беше изкарала още един дълъг и напрегнат ден. Като цяло, от една-две седмици, не бе имала спокоен. Всеки има някакъв период, в който иска да си пусне въжето от прозореца, но Ани реши, че е по-добре на това въже да виси шефът и или пък бившият, пък може и двамата заедно.
Сипа си едно питие и се зазяпа в "Отчаяни съпруги". Що за филм беше това?Поне да не беше толкова реален. Нали филмите са за да лъжат, а не да ти казват: "Виж това те чака." И Ани точно това виждаше, един голям надпис пред очите си: "ТОВА ТЕ ЧАКА! ТОВА!" В крайна сметка колко връзки трябва да загърбиш, за да се отчаеш? Това беше едно от главните неща, които и се въртяха в главата.
Тя, може би, беше попаднала на перфектния лъжец. Принципно не искаше лъжи, но дефакто, не отказваше някой да я поизлъже колко много я обича. Да си лъган все пак е привилегия.
Всъщност, в повечето случаи Ани беше оп ...