Другарят Георгиев преподаваше география. Случи се така, че освен, че ни учеше да познаваме и обичаме земята, ни беше класен ръководител от четвърти до осми клас. Водеше и кръжок по ориентиране в училището. Беше дребен, сух, мургав. Строг, с надвиснали вежди и показалка в ръката. Изпитваше на дъската, задължително. Случваше се да накаже някой ученик, при непокорство или друга проява на непослушание. Затваряше беладжиите в стаичката, която му беше хранилище на картите, глобуса и останалите помагала. Какво се съветваха насаме не знаехме. Виновникът излизаше от там винаги с наведена глава и зачервени уши. Веднъж забрави в стаичката един наш съученик, през целия час. Момчето не издаде звук, чак в междучасието, когато влезе да си остави помагалата другарят Георгиев го откри. Усмихна се широко - освен, че беше строг и справедлив, имаше една много топла усмивка. Сърдечна. Очите му се смееха.
Най-интересният спомен, който ми остана от него беше от една бригада за бадеми. Трябва да сме били седм ...