27 ago 2023, 13:59

„Думи с четири букви”

  Prosa
611 6 14
3 мин за четене

         „Баба” и „дядо” са двете най-сладки четирибуквени думи, които чух от неспиращата уста на англоговорящата ни внучка Кармен. Добро начало, за да научи български език. За броени дни в България, добавихме и още.

         Седим на едно от любимите ни заведения на открито в центъра на града. Кармен ококорено скача и показва с малкото си пръстче: „Baba, Spider, spider”!!!

       - Не, това е муха – обяснявам аз.

       - „Spider”!

    - Не, Кармен, това е муха. МУ - ХА! Кажи „муха”! – с типичната настойчивост на учител започвам уроците по български...

         Вечерта решихме да отидем на ресторант. С градина, за да има пространство за децата в тази горещина. Търпеливо седим на празната маса и чакаме сервитьорчето. Търпението, обаче, беше за кратко. Рояци мухи около нас и върху нас провокираха във всеки своеобразен, неритмичен зумба - танц. Нервно помръдване с ляв крак, десен крак, лява ръка, дясна ръка, рамо, глезен... И пак десен..., ляв.... До побъркване... Една оса се мушна в чашата ми.... Към тази емоция бонус имахме и дузина котки, които очакваха вечерята си, нахално промушващи се под масата...

          - Бабa, look, squirrels! - казва ми Кармен.

       - Не squirrels, Кармен, това не са катерички. Катеричките са във вашия заден двор, но не и тук... Това са котки, много котки. Кажи „коте”! КО – ТЕ ! Как може да не разбира думата с четири букви? Какво трудно има в „муха”, „коте” - продължавам да се чудя?

         Изплува ми един спомен от миналото лято. В съседно село с реномирано заведение. С разни екстри и хрумки на собствениците - басейнче с водопад в другия му край, няколко  кози по покрива и безброй... мухи. Ко - зи, му - хи! Е, тогава не дочакахме поръчката, отказахме я по-точно, тръгнахме си преждевременно. Но определено остави ярък спомен в по-големия ми внук Андре.

         Да, мухите са навсякъде – от преливащите контейнери до препълнените кафенета по централната улица. Свикнали сме с тях, поддържат ни тонуса. Ето, даже ме вдъхновяват за писане. И защо ли да се охарчават собствениците за разни там лампи, дезинфектанти или препарати против мухи и други насекоми? Отглеждаме си ги,  като индийски крави - много и на по̀чит. Защо по̀чит ли? Защото не правим нищо да ограничим популацията им, дори напротив създаваме им условия – преливащи контейнери със сок от диня, печени чушки, ферментирали люспи от домати и какво ли не още…  Кварталите са осеяни  с „контейнери - монументи“ от бита.  Все нямала пари Общината, нямала достатъчно коли, работници по поддръжка…  

         И така, моята внучка затвърди първите български думи с четири букви в говоримия си речник след „baba and dyado“ - „муха”, „коза“, „коте”, „куче”...! Всички те така са сраснали в бита ни, че можем да приемем всяко едно от тях за национален символ. А…. ето една ромска каруца с кон спира до контейнера.

        - Кармен, кажи „кон“!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, че разказа ти е харесал, Иване и най-сърдечно ти благодаря за звездичките!⭐ Част от живота е, може би за това..., но ти благодаря от сърце!💖
  • Хубав разказ! Давам ти 5 звездички! Поздравления!
  • Ох, Стойчо, знаеш ли кое е жалкото, освен трагедията, която си направихме и продължаваме да правим? Илюзията, че децата ни ще се върнат... Те не са забравили ни родина, ни род, но са извоювали своето достойно място там. Там са оценени по достойнство без политически назначения. Дъщерите ми и двете завършиха Международни отношения, имат всичките нива на Кембрийдж, с по два - три езика, а за тях тук не се намери място. Дълга и болна е темата и с годините все повече боли....Благодаря ти за разбирането. И не, не си песимист, реалист си като мен. Хубава седмица ти желая.
  • "На изток от рая" или пък на запад от ада вече е без значение.
    Като че ли всички преживяваме тези "Метаморфози" по различен начин.
    Онези,които разсъждават на тези злободневни срещи с пошлостта,арогантността и начина на живот в българската действителност са потърпевши, защото са живели и възпитани в дълъг период от време.Средата в нашата хубава България е нездравословна в икономически и социален аспект:нито социализма ни беше социален, нито демокрацията ни е нещо повече от дегенеративен експеримент!
    За съжаление, с нашия манталитет нито ще "стигнем американците",нито пък ще успеем да се трудим като китайците!-Може би, съм "песимистичен,черноглед оптимист",но вярвам, че България има бъдеще, защото идват нови генерации видели ред,законност и радост от живота, там където са родени, но не са забравили, че България е родина на техните предци!
    Поздравления за написаното от теб, Даниела!
  • Интересно, мили нашенски картинки. И понякога се питаме, не ни прави впечатление, защото е ежедневие ли.

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...