„Думи с четири букви”
„Баба” и „дядо” са двете най-сладки четирибуквени думи, които чух от неспиращата уста на англоговорящата ни внучка Кармен. Добро начало, за да научи български език. За броени дни в България, добавихме и още.
Седим на едно от любимите ни заведения на открито в центъра на града. Кармен ококорено скача и показва с малкото си пръстче: „Baba, Spider, spider”!!!
- Не, това е муха – обяснявам аз.
- „Spider”!
- Не, Кармен, това е муха. МУ - ХА! Кажи „муха”! – с типичната настойчивост на учител започвам уроците по български...
Вечерта решихме да отидем на ресторант. С градина, за да има пространство за децата в тази горещина. Търпеливо седим на празната маса и чакаме сервитьорчето. Търпението, обаче, беше за кратко. Рояци мухи около нас и върху нас провокираха във всеки своеобразен, неритмичен зумба - танц. Нервно помръдване с ляв крак, десен крак, лява ръка, дясна ръка, рамо, глезен... И пак десен..., ляв.... До побъркване... Една оса се мушна в чашата ми.... Към тази емоция бонус имахме и дузина котки, които очакваха вечерята си, нахално промушващи се под масата...
- Бабa, look, squirrels! - казва ми Кармен.
- Не squirrels, Кармен, това не са катерички. Катеричките са във вашия заден двор, но не и тук... Това са котки, много котки. Кажи „коте”! КО – ТЕ ! Как може да не разбира думата с четири букви? Какво трудно има в „муха”, „коте” - продължавам да се чудя?
Изплува ми един спомен от миналото лято. В съседно село с реномирано заведение. С разни екстри и хрумки на собствениците - басейнче с водопад в другия му край, няколко кози по покрива и безброй... мухи. Ко - зи, му - хи! Е, тогава не дочакахме поръчката, отказахме я по-точно, тръгнахме си преждевременно. Но определено остави ярък спомен в по-големия ми внук Андре.
Да, мухите са навсякъде – от преливащите контейнери до препълнените кафенета по централната улица. Свикнали сме с тях, поддържат ни тонуса. Ето, даже ме вдъхновяват за писане. И защо ли да се охарчават собствениците за разни там лампи, дезинфектанти или препарати против мухи и други насекоми? Отглеждаме си ги, като индийски крави - много и на по̀чит. Защо по̀чит ли? Защото не правим нищо да ограничим популацията им, дори напротив създаваме им условия – преливащи контейнери със сок от диня, печени чушки, ферментирали люспи от домати и какво ли не още… Кварталите са осеяни с „контейнери - монументи“ от бита. Все нямала пари Общината, нямала достатъчно коли, работници по поддръжка…
И така, моята внучка затвърди първите български думи с четири букви в говоримия си речник след „baba and dyado“ - „муха”, „коза“, „коте”, „куче”...! Всички те така са сраснали в бита ни, че можем да приемем всяко едно от тях за национален символ. А…. ето една ромска каруца с кон спира до контейнера.
- Кармен, кажи „кон“!
© Даниела Виткова All rights reserved.
