ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
342 2588
27.08.2023 г., 13:59 ч.

„Думи с четири букви” 

  Проза
340 6 14
3 мин за четене

         „Баба” и „дядо” са двете най-сладки четирибуквени думи, които чух от неспиращата уста на англоговорящата ни внучка Кармен. Добро начало, за да научи български език. За броени дни в България, добавихме и още.

         Седим на едно от любимите ни заведения на открито в центъра на града. Кармен ококорено скача и показва с малкото си пръстче: „Baba, Spider, spider”!!!

       - Не, това е муха – обяснявам аз.

       - „Spider”!

    - Не, Кармен, това е муха. МУ - ХА! Кажи „муха”! – с типичната настойчивост на учител започвам уроците по български...

         Вечерта решихме да отидем на ресторант. С градина, за да има пространство за децата в тази горещина. Търпеливо седим на празната маса и чакаме сервитьорчето. Търпението, обаче, беше за кратко. Рояци мухи около нас и върху нас провокираха във всеки своеобразен, неритмичен зумба - танц. Нервно помръдване с ляв крак, десен крак, лява ръка, дясна ръка, рамо, глезен... И пак десен..., ляв.... До побъркване... Една оса се мушна в чашата ми.... Към тази емоция бонус имахме и дузина котки, които очакваха вечерята си, нахално промушващи се под масата...

          - Бабa, look, squirrels! - казва ми Кармен.

       - Не squirrels, Кармен, това не са катерички. Катеричките са във вашия заден двор, но не и тук... Това са котки, много котки. Кажи „коте”! КО – ТЕ ! Как може да не разбира думата с четири букви? Какво трудно има в „муха”, „коте” - продължавам да се чудя?

         Изплува ми един спомен от миналото лято. В съседно село с реномирано заведение. С разни екстри и хрумки на собствениците - басейнче с водопад в другия му край, няколко  кози по покрива и безброй... мухи. Ко - зи, му - хи! Е, тогава не дочакахме поръчката, отказахме я по-точно, тръгнахме си преждевременно. Но определено остави ярък спомен в по-големия ми внук Андре.

         Да, мухите са навсякъде – от преливащите контейнери до препълнените кафенета по централната улица. Свикнали сме с тях, поддържат ни тонуса. Ето, даже ме вдъхновяват за писане. И защо ли да се охарчават собствениците за разни там лампи, дезинфектанти или препарати против мухи и други насекоми? Отглеждаме си ги,  като индийски крави - много и на по̀чит. Защо по̀чит ли? Защото не правим нищо да ограничим популацията им, дори напротив създаваме им условия – преливащи контейнери със сок от диня, печени чушки, ферментирали люспи от домати и какво ли не още…  Кварталите са осеяни  с „контейнери - монументи“ от бита.  Все нямала пари Общината, нямала достатъчно коли, работници по поддръжка…  

         И така, моята внучка затвърди първите български думи с четири букви в говоримия си речник след „baba and dyado“ - „муха”, „коза“, „коте”, „куче”...! Всички те така са сраснали в бита ни, че можем да приемем всяко едно от тях за национален символ. А…. ето една ромска каруца с кон спира до контейнера.

        - Кармен, кажи „кон“!

© Даниела Виткова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че разказа ти е харесал, Иване и най-сърдечно ти благодаря за звездичките!⭐ Част от живота е, може би за това..., но ти благодаря от сърце!💖
  • Хубав разказ! Давам ти 5 звездички! Поздравления!
  • Ох, Стойчо, знаеш ли кое е жалкото, освен трагедията, която си направихме и продължаваме да правим? Илюзията, че децата ни ще се върнат... Те не са забравили ни родина, ни род, но са извоювали своето достойно място там. Там са оценени по достойнство без политически назначения. Дъщерите ми и двете завършиха Международни отношения, имат всичките нива на Кембрийдж, с по два - три езика, а за тях тук не се намери място. Дълга и болна е темата и с годините все повече боли....Благодаря ти за разбирането. И не, не си песимист, реалист си като мен. Хубава седмица ти желая.
  • "На изток от рая" или пък на запад от ада вече е без значение.
    Като че ли всички преживяваме тези "Метаморфози" по различен начин.
    Онези,които разсъждават на тези злободневни срещи с пошлостта,арогантността и начина на живот в българската действителност са потърпевши, защото са живели и възпитани в дълъг период от време.Средата в нашата хубава България е нездравословна в икономически и социален аспект:нито социализма ни беше социален, нито демокрацията ни е нещо повече от дегенеративен експеримент!
    За съжаление, с нашия манталитет нито ще "стигнем американците",нито пък ще успеем да се трудим като китайците!-Може би, съм "песимистичен,черноглед оптимист",но вярвам, че България има бъдеще, защото идват нови генерации видели ред,законност и радост от живота, там където са родени, но не са забравили, че България е родина на техните предци!
    Поздравления за написаното от теб, Даниела!
  • Интересно, мили нашенски картинки. И понякога се питаме, не ни прави впечатление, защото е ежедневие ли.
  • Смях през сълзи, Злати.... До там го докарахме.
  • Мила ми Дани, хем ме усмихна, хем ме натъжи! Нашенска идилия. Права си, добре, че децата са позитивни и помнят само хубавото!
  • Не, не е от безпаричието, Ники. Дедите ни, родителите ни не са били богати. Позволихме да извраят пътя към истинската демокрация, те ни я направиха . Позволихме да има мутри, а тези момчета, които си наблюдавал, са техни деца. Като че ли напук ни оставиха да потъваме в чалга, в непочтеност и кражби! Мисля си, че трябва да си поправим грешките като излезем от нашия свят и реагираме.
  • Ще ти споделя, защо написах аут и шах и мат, Дани!
    Онзи ден в парка, две момчета видимо неадекватни и напушени на около 17-18 години, както ядяха си изхвърлиха боклуците на земята, а кошчето за боклук беше почти до тях.
    И един дядо им направи забележка, а те едва не го пребиха, че им каза да си изхвърлят боклуците в кошчето.
    Не мога да си обясня, защо хората станахме толкова агресивни, завистливи, лоши, злобни...
    Безпаричието ли ни направи такива, средата ли, културата ли?
    Не мога и не искам, да свикна с това.
    Затова си изградих свой свят, бягство от реалността!
  • Ами жалкото е, че децата наистина свикват. с кочината ни. А има какво да научим от децата, Ники. И ако успеем да погледнем през техните очи, ще се случи промяната... В Англия пребивавам с месеци, една муха не съм видяла... Благодаря ти много за коментара!
  • Беше ми интересно да прочета, Дани!
    Битът ни е толкова колоритен и цветен.
    Свикваш и не ти прави впечатление, а когато ти направи си шах и мат-аут от масовката!
    Детето ще свикне, ще се приспособи към българския манталитет!
    Жалка е картината с боклуците, но уви....
  • Добре е, че децата имат нагласата да помнят само хубавото А ние... ние обръгнахме с подобни гледки, не реагираме отдавна... Благодаря ви, Георги, Паленка!
  • Поздравления, Дани! Друг език се учи най-добре на място! 😅
  • Усмихна ме, но тъжно ме усмихна.
    И се сетих и аз за няколко случки с нашенски натурален чар...
    Да са живи и здрави хлапетата, това е важното обаче 😊
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??