По Т
Т се огледа наоколо. Бяха в някакъв дълъг коридор добре осветен. Бавно отпусна ръцете си от Пернатата и внимателно я разгледа. Грижовно отстрани ръкоделието си от пера. Всъщност изглеждаше добре – рокличката и беше малко измачкана, но й стоеше чудесно в допълнение на летните й сандалки. Самата тя бавно отвори очи. Беше красива.
- Том – се представи той. ( да го кръстим най после Том )
- Ани – отговори тя. – Малко съм замаяна ... къде се намираме ?
- Амиии , предстои да узнаем ...
Необходимо им беше малко време да се свестят и оправят от ужаса който бяха преживяли, след което тръгнаха по коридора, по – далече от дупката, през която бяха влезли. Имаше няколко разклонения, подминаха две заключени врати. Вървяха само направо, за да не се загубят някъде в подземието и накрая стигнаха пред врата от типа на пожарните – отваряше се от тяхната страна с огромна дръжка. Том внимателно я отвори и ги заля ярка светлина. Малко коридорче водеше към огромна зала, пълна с хора. Том огледа вратата ...