По Т

      Т се огледа наоколо. Бяха в някакъв дълъг коридор добре осветен. Бавно отпусна ръцете си от Пернатата и внимателно я разгледа. Грижовно отстрани ръкоделието си от пера. Всъщност изглеждаше добре – рокличката и беше малко измачкана, но й стоеше чудесно в допълнение на летните й сандалки. Самата тя бавно отвори очи. Беше красива.

      - Том – се представи той. ( да го кръстим най после Том )

      - Ани – отговори тя. – Малко съм замаяна ... къде се намираме ?

      - Амиии , предстои да узнаем ...

      Необходимо им беше малко време да се свестят и оправят от ужаса който бяха преживяли, след което тръгнаха по коридора, по – далече от дупката, през която бяха влезли. Имаше няколко разклонения, подминаха две заключени врати. Вървяха само направо, за да не се загубят някъде в подземието и накрая стигнаха пред врата от типа на пожарните – отваряше се от тяхната страна с огромна дръжка. Том внимателно я отвори и ги заля ярка светлина. Малко коридорче водеше към огромна зала, пълна с хора. Том огледа вратата –  от другата страна нямаше и помен от дръжка, затова внимателно я притвори, като блокира заключващото езиче – трябваше да има сигурен резервен изход в случай на ...

      Помещението беше наистина огромно, в далечината се виждаха други светли коридори към други такива зали , приличаше на огромен подземен град. Хората бяха най – различни – пълна палитра от обитателите на тъмните улички в града. Имаше скинари, пънкари, каубои, супермени, хора с невъобразими дрехи ... и всичките бяха залети от общата еуфория на ... безнаказаност. Нямаха никакви задръжки, говореха високо, смееха се, ербапите се държаха като крале, тормозеха слабите и се биеха с по силните. Едно чувство на безвремие беше обхванало всички, чувстваха се като в своя собствен рай, всеки налагаше своите закони над околните и не го беше грижа за нищо.

      Том и Ани се смесиха с тълпата, стараейки се да бъдат незабележими. Ани напираше да разпитва околните, но Том старателно я държеше настрана. Всичко наоколо беше толкова непонятно и гротескно, сякаш бяха попаднали на друга планета. Хиляди въпроси мъчеха и двамата, но постепенно започна да ги обзема страх от пряк контакт с обитателите. По стените и по тавана се виждаха камери, по огромните светещи панели течаха телевизионните новини и предавания, но отгоре се мъдреше надпис ‘Добре дошли във Вашия Рай’ , а от долу – ‘Никакви оръжия, освен в специалните зали!’ ...

      Двамата с мъка си пробиха път до съседните зали – в едната хората играеха на ‘Каунтер страйк’ със истински оръжия, в друга – кеч, където и зрителите участваха, в трета – зала на Испанската инквизиция ... в четвърта ... Хората вилнееха и всички бяха участници. За съвсем кратко време Том и Ани разбраха ужасени, че са попаднали на място на безкрайна оргия и бързо се върнаха в първата зала – всъщност тя беше нещо като ресторант, където сандвичите и колата бяха в изобилие, а страстите не бяха чак толкова разгорещени. Том взе няколко сандвича, намериха малка свободна масаблизо до вратата и седнаха да си похапнат. Докато той дъвчеше мислите му се въртяха с бясна скорост и не намираха никакво разумно обяснение на видяното. Изненадвашо към тах се приближи добре облечено момиче, което явно контрастираше на откачалките наоколо. Приседна на масата, поседя безмълвна и с очи пълни с недоверие и уплаха, промълви:

      - Вие не ми изглеждате да сте от ВАДовете ... гладна съм ...

Том я изгледа с очудване и посочи с ръка към отрупаните с храна маси

      - Мммм, не ме разбрахте ... – тя внимателно протегна лявата си ръка – на китката й

нямаше нищо ... – Веднага ще ме приберат, а там ме чака ... Вие можете ...

      Том донесе още сандвичи и кола, след което старателно започна да я наблюдава

      - Благодаря ... – след продължително дъвчене и мълчание, тя се поотпусна, в очите й се появи живец и надежда ... и започна тихичко да излива мъката от себе си – Казвам се Еми ... с приятелят ми дойдохме тук, беше страхотно от началото, но той направо се промени тотално и откачи ... не можех да си представя, че човек може да затъне толкова дълбоко ... после договорът с ТиАй изтече и ... можех да си отида, но все се надявах и опитвах да го вразумя, с цялата си душа се стараех да му припомня нашата любов и да го измъкна от тази дупка ... с което изтече и следващия транзитен срок за напускане и ... буква по буква си спомням редчетата с дребен шрифт ... ‘ пресрочилите остават в хотела за период от две години , за да са на разположение на клиентите ...’

      Двамата слушаха с ококорени очи тази изповед и благодарност за храната. Том се сети, че там до масата с храната имаше всякакви скенери, които са му проверили петното на китката ... беше забелязал също, че около стените патрулираха хора с черни дрехи ... Двамата скинари от съседната маса започнаха да проявяват нездраво любопитство към двете момичета, първоначално ги зяпаха и пускаха недвусмислени лафове, после и двамата наобиколиха масата и започнаха похотливо да ги опипват и да се кикотят ...

      - Ето те ... най после те открих ... сега ще ... – един разярен мъж размахваше нож и прескачаше по масите към тях. Мигом мъжете в черно се спуснаха да го задържат, той яростно се съпротивляваше и напредваше към тримата ... Том грабна двете за ръцете и се спусна към спасителната врата – Тя не е ВАД! Тя не е ваксинирана ... – продължаваше да вика разяреният мъж и сочеше към Еми. Двама мъже в черно също се наскачиха и се спуснаха към тримата, но вратата хлопна пред тях. Тримата едвам си поемаха дъх ...

-------------

По J

      В уреченият час Боб се появи, доста угрижен. Седнахме на чашка кафе и чух най – невероятната история ...

      - Джей, трудно ще бъде, но това, което научих ... има две новини – с коя да започна? ... Добрата е, че ще я намерим, лошата е, че ще е трудно ... Този хитрец милиардерът е сключил сделка с дявола! Пффф, тези извънземни са ... имат страшен апетит, ядат всичко, правят си дупките в земята и във времето ... Нашичкият сключил сделка – да ги снабдява със сандвичи и кола, както и да облицова дупките им, назовавайки това подземно съоръжение ‘хотел’ срещу тази проклета течност, която ти връща живота всеки път след какъвто и да е трагичен инцидент ... Страничен ефект се проявявал и в спомените на участниците – ‘ваксинираните’ помнели всичко, за не ’ваксинираните’ този отрязък от време просто ‘не бил съществувал’ ...  И бизнесът процъфтял – ТиАй формално продава на откачените ‘ваксинира против смъртта’ ( VAD , Vaccine Against Death’) със срок на ‘застраховка’ четири инцидента или един месец, страничните ефекти вече ти казах – съкращават ти живота и тотално психясваш, откачалките отиват в този ‘хотел’ и след това всичко човешко у тях изчезва. Формално на китката ти се появява индикатор, че ‘ваксината’ е активна ... Това му е то строителството на милиардера – запълнил е дупките и е построил цял подземен град, но ... всеядящите го изненадали и на своя глава си направили нова ... където по всички сведения е попаднала Ани ...

      Всичката тази информация дължа на Лу, която притиснала своя човек от охраната на шефа си. Тя ми каза, че всичко в подземния лабиринт се следи и няма начин да не видим Ани ... освен ако ... Ще я намерим, трябва ни малко време, достъпът до лабиринта лесно ще ни го дадат...

      А най – смешното от цялата история е, че кметът и общинската полиция били във възторг от цялата тази история – било елементарен начин буйните отрепки да изчезнат от града ... Представяш ли си ... ? Били дали ‘карт бланш’ на милиардера и всячески го поддържали!

      Аааа , да , още една добра новина – географското разположение на града е причината извънземните да се заселят тук , извън радиуса от 100 километра те няма да могат да виреят, както и техните отрови не могат да действат ! Отдавна мислех , а и с Лу сме си говорили, че никак няма да е зле да заминем надалече ...