Поглеждам към земята,
докосвам я с ръка,
топла е и е кафява,
разпукнала е като в пролет.
Поглеждам към полята,
там теменугите цъфтят,
малки, диви.
В далечината аромата на игликите усещам.
И вятърът е слязъл от високо,
докосва босите нозе.
Поглъща слънцето полята,
нежна ласка в утринно небе.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ирена Велинова Todos los derechos reservados
azura_luna
Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...
Мильо
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...
Ivita_Mirianova
„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...
written-springs
Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
