Душа

5 may 2009, 15:32

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

911 0 3

Поглеждам към земята,

докосвам я с ръка,

топла е и е кафява,

разпукнала е като в пролет.

Поглеждам към полята,

там теменугите цъфтят,

малки, диви.

В далечината аромата на игликите усещам.

И вятърът е слязъл от високо,

докосва босите нозе.

Поглъща слънцето полята,

нежна ласка в утринно небе.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Galina_B (Галина Белинска)

2010-06-26T14:39:26+03:00

Добре е, макар че доста трябва да се преработи, за да постигне съвършенството на класическия стих.
Галена (Ирена Велинова)

2009-05-23T14:00:43+03:00

Благодаря! Много мило! Поздрави от мен!
Rimoza (Кръстина Тодорова)

2009-05-23T13:36:24+03:00

"нежна ласка в утринно небе"
...............................................
Много красиво и оптимистично!
Прекрасно! Много ми хареса!
БЪДИ!