Галена (Ирена Велинова)
30 40
May 5, 2009, 3:32 PM

Душа 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
910 0 3

Поглеждам към земята,

докосвам я с ръка,

топла е и е кафява,

разпукнала е като в пролет.

 

Поглеждам към полята,

там теменугите цъфтят,

малки, диви.

В далечината аромата на игликите усещам.

 

И вятърът е слязъл от високо,

докосва босите нозе.

Поглъща слънцето полята,

нежна ласка в утринно небе.

© Ирена Велинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Добре е, макар че доста трябва да се преработи, за да постигне съвършенството на класическия стих.
  • Благодаря! Много мило! Поздрави от мен!
  • "нежна ласка в утринно небе"
    ...............................................
    Много красиво и оптимистично!
    Прекрасно! Много ми хареса!
    БЪДИ!
Random works
: ??:??