Галена (Ирена Велинова)
30 40
5 мая 2009 г., 15:32

Душа 

  Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
914 0 3

Поглеждам към земята,

докосвам я с ръка,

топла е и е кафява,

разпукнала е като в пролет.

 

Поглеждам към полята,

там теменугите цъфтят,

малки, диви.

В далечината аромата на игликите усещам.

 

И вятърът е слязъл от високо,

докосва босите нозе.

Поглъща слънцето полята,

нежна ласка в утринно небе.

© Ирена Велинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Добре е, макар че доста трябва да се преработи, за да постигне съвършенството на класическия стих.
  • Благодаря! Много мило! Поздрави от мен!
  • "нежна ласка в утринно небе"
    ...............................................
    Много красиво и оптимистично!
    Прекрасно! Много ми хареса!
    БЪДИ!
Предложения
: ??:??