Поглеждам към земята,
докосвам я с ръка,
топла е и е кафява,
разпукнала е като в пролет.
Поглеждам към полята,
там теменугите цъфтят,
малки, диви.
В далечината аромата на игликите усещам.
И вятърът е слязъл от високо,
докосва босите нозе.
Поглъща слънцето полята,
нежна ласка в утринно небе.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирена Велинова Все права защищены
Greg
Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...
Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
perperikon
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
marco777
Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
