Бяха изминали три дни от победоносното излизане на Грен от пещерата. Той се бе появил през нейния вход носещ безжизненото тяло на ранения командир Кайсен, както и неговия сияен меч и шлем. Брънт и Гравин го бяха посрещнали с облекчение и широки, радостни усмивки. Птицата воин беше разказал на приятеля си как надвитите от тях двама войника се били свестили и с много заплахи и обиди, тръгнали да докладват към лагера на Толхаус на поляните. Оцелелите войните на Ивънуел се грижеха за освободените пленници, а трите таласъма се бяха предали и бяха здраво вързани отстрани. Останалите им събратя се бяха разбягали в горите победени, но пак свободни и лагера стоеше пълен с бойците от селата и Толхаус.
Брънт бе разказал на Грен как били премазали армията таласъми сравнително лесно и как след едночасова битка, те се разпръснали и изчезнали на малки групи в гората около превзетия им лагер. После Грен бе взел едно малко чувалче и се бе върнал в пещерата за да го напълни с монети, злато, сребро и скъпоценни камъни, които със сигурност щяха да му трябват за пътешествието, което предстоеше.Никой от другите не възрази на тази му постъпка, и скоро много от войните от града, направиха същото и пещерата беше бързо разграбена, с обещания че ценностите ще бъдат върнати на техните предишни притежатели.
Грен беше казал че трупът на предводителя на таласъмите, се е изпарил в синьо-зелен дим, след като го бе убил. Много от войните със сигурност не му бяха повярвали, но опиянени от победата бързо загубиха интерес към странния му разказ, след като не бе намерен и труп на чудовище в пещерата. Кайсен бил прибран бързо в лагера на поляните, за да го лекуват. После Грен чу слухове, че Кайсен разправял на лечителите, че нищо не помни от влизането си в пещерата и бързал много да се върне в града и да се срещне с приятеля си и управник Евъруел. Беше взел трите пленени таласъма от пещерата и бе заминал бързо към Тоухаус. Не бе пожелал да разпитва Грен или да говори с него, за станалото, а само бе изпратил хора да върнат коня му. Явно искаше да докладва моментално на Евъруел и не смееше сам да взима важни решения. Това караше война да се тревожи и той бързо бе скрил пак гривната си със зеленото парче плат. Какво щеше да разпореди Евъруел, след като научеше какво е станало в пещерата, Грен не знаеше. Предполагаше, че управника на Толхаус, ще навърже фактите и ще се досети, че си има работа с друг избраник на Божеството. Затова и Грен реши, че трябва да напусне Ивънуел по най-бързия начин и вече имаше идея, на къде трябва да тръгне.Трите изминали дни бяха прекарани в тържества, които започнаха в Ивънуел още от победоносното завръщане на войните в селото. Бяха ги посрещнали като герои с цветя, радостни викове и сълзи и Грен реши че може да си позволи малка почивка преди да поемат с Гравин на път.
Сега мъжът седеше на богатата трапеза, на голямата маса, на втория етаж на управлението в Ивънуел. Бе заобиколен от радостните същества от селото, които бяха поканени за този пир.
Те се смееха високо, ядяха, пиеха и разказваха истории от битката, някои от които бяха твърде фантастични за да бъдат истина. Грен знаеше, че това е нормално и че след около седмица селяните щяха да се върнат към обикновения и простичък живот на фермери, животновъди ковачи и търговци и стражи. Това обаче не беше случаят при него и при седналия от дясната му страна, нов помощник Гравин. Избраният воин бе разказал абсолютно всичко само на него и щеше да спази обещанието си и да го вземе със себе си щом тръгнеше утре сутрин. Птицевидното момче беше седнало на стола отдясно и го попита отново съвсем тихо:
- И сте сигурен, че искате да тръгнем на изток, към блатата?
-Да сигурен съм! – рече замислено, но уверено Грен, също така тихо.
-Ще трябва да минем някак през Толхаус! –замисли се и Гравин.- От там е най-прекият път на изток! Не трябва да ни забелязват иначе може да стане много опасно! Евъруел ще ни заключи и ще ни разпитва, а после ще ви убие! Сигурен съм! Кайсен ще му каже всичко, което знае и управникът ще се досети какво е станало в пещерата!
-Трябва да опитаме! – рече му Грен със сериозен поглед, като продължаваше да шепне. – Щом ходят живи мъртъвци, край блатата за които ми разказа, някой там ги вдига от гробовете им! Сигурен съм, че е друг войн избран от Божеството с гривна като моята!
Двамата се спогледаха и после Гравин попита:
-Как върви с четенето на мисли, сър? Успявате ли вече?
Грен бе започнал да получава странни леки главоболия и да чува откъслечни мисли от главите на съществата около себе си, още от както бе излязъл от пещерата.
-Не! Още трябва да съм силно концентриран и да гледам човека в очите! И чувам само части от мисли и съвсем за кратко. После главата страшно ме боли! – отвърна му Грен тихо. Беше хубаво да има някой, с който да споделя всичко.
-Продължавайте да опитвате! Може да ни е много полезно щом тръгнем утре! – окуражи го Гравин. – А… сетих се нещо! Ето дръжте! – рече му птицата-воин и му подаде едно навито писмо с червен, восъчен печат. - Имате писмо от Тамида! Даде ми го днес следобед и го е запечатала с магия…
Тамида избягваше Грен откакто бе разбрала че с Гравин ще заминат. Тя му бе много обидена и бе отказала да дойде на пира, въпреки че бе многократно поканена. Толбърн и Брънт обаче бяха дошли и сега си говореха тихо седнали един до друг в ъгъла на голямата маса. Не искаха Грен да заминава с приятеля им Гравин , но не знаеха как да ги спрат и може би също обидени и разочаровани рядко говореха с тях, въпреки че воина още бе гост в къщата на управника.
-Не се тревожете мистър Грен! Те ще ни простят и може би ще разберат някой ден… Ние имаме важна задача! –каза Гравин с развълнуван шепот.
-Да…. – рече Грен и получи познатото чувство на вълнение и нетърпение, както всеки път преди да тръгне на война, но сега бяха само двамата с Гравин. – Отиваме при ходещите мъртъвци!
© Станимир Станев Todos los derechos reservados