Грен се свести и отвори очи, очаквайки да е в постелята си, в палатка им с Лиза, в ранна утрин. За негова изненада обаче, видя над себе си облачното небе и тревожните лица на магьосницата, Корнел, Рикен и мистър Дък. Капки дъждец падаха по лицето му, а на обърканата му, замяна глава й трябваха няколко секунди, за да си спомни какво бе станало.После воинът рече със слаб, дрезгав глас:
- Оооохххх! Припаднал съм! Плакам добре ли е?
-Добре е, мили! Ти как се чувстваш? - попита го любимата му със загрижен поглед.
- Като пребито куче! - отвърна й Грен с немощна усмивка и тръгна да става. Другите обаче го спряха бързо с ръце.
- Не, не, не... - усмихна се приятелката му. - Трябва да лежиш! Рикен, миличък... намери му нещо за хапване и вода! Трябва да се храни често и да почива, за да се възстанови! Изцедих те много , но раненият ловец ще се оправи благодарение на теб! На косъм му се размина, но ти спаси още един живот днес, любими!
- Ти го спаси! Аз просто стоях, докато ти... Как направи това? ...