Грен се свести и отвори очи, очаквайки да е в постелята си, в палатка им с Лиза, в ранна утрин. За негова изненада обаче, видя над себе си облачното небе и тревожните лица на магьосницата, Корнел, Рикен и мистър Дък. Капки дъждец падаха по лицето му, а на  обърканата му, замяна глава й трябваха няколко секунди, за да си спомни какво бе станало.После воинът рече със слаб, дрезгав глас:

- Оооохххх! Припаднал съм! Плакам добре ли е?

-Добре е, мили! Ти как се чувстваш? - попита го любимата му със загрижен поглед.

- Като пребито куче! - отвърна й Грен с немощна усмивка и тръгна да става. Другите обаче го спряха бързо с ръце.

- Не, не, не... - усмихна  се приятелката му. - Трябва да лежиш! Рикен, миличък... намери му нещо за хапване и вода! Трябва да се храни често и да почива, за да се възстанови! Изцедих те много , но раненият ловец ще се оправи благодарение на теб! На косъм му се размина, но ти  спаси още един живот днес, любими!

- Ти го спаси! Аз просто стоях, докато ти... Как направи това? Можеш да взимаш живината от телата на хората? Изумителна магия! - рече Грен силно впечатлен и погледна към тъмнокожия Плакам, който спеше спокойно на няколко метра от него,  с блажена усмивка, увит до брадичката в косматата си постеля.

- Не бих взела жизнената сила на някого, против волята му, любими! - отвърна магьосницата усмихната. - Това би било черна магия и има сериозни последици , ако някой реши да я използва по този начин. Ти обаче беше склонен да му помогнеш, а аз бях просто канала, през който енергията да тече и да се прехвърли! Хайде , седни полека за да хапнеш нещо!

Младият, тъмнокож ловец  Рикен, му беше намерил една дървена табла с плодове, гъби, месо и купа пълна с каша. Грен стана бавно и започна да се храни с треперещи ръце, но скоро усети как храната му помогна и тялото му започна бавно да се възстановява и да възвръща силите си. Корнел и племето му ги гледаха силно възхитени.

- Чудо след чудо се редуват в прекрасната ви компания, драги мои! Не съм срещал хора като вас преди и съм повече от щастлив, че се  запознахме и че приехте да дойдете на това приключение  с нас! Народът ще реши как да ви се отблагодари! - отсече накрая командирът и се усмихна и кимна гордо на двамата влюбени. - Ще дадем колкото време трябва на мистър Грен за да укрепне отново и ще продължим да яздим към Джак-ран!

Групата прекара още два  дни в път, преди да стигне до началото на гористите планини. Дърветата тук бяха наистина огромни и растяха страшно нагъсто,сякаш надпреварвайки се кое ще стигне най-високо до небето. Според очарования Грен , някои от тях достигаха над петдесет метра височина, с адски дебели стволове, клони с много разклонения, както  и  със широки листа, с размерите на  капаци на бурета. Всичко бе сякаш... твърде зелено и свежо. Растителността,  в огромното си изобилие съдържаше много, високи треви , храсти, лиани, мъхове, цветя и огромни гъби с всевъзможни цветове. Сред  красивата природа около тях имаше и много интересни животни: пъстри птици с различни размери, огромни, дебели мрежи на тлъсти, космати паяци, странни примати крещяха силно,някъде високо в короните на дърветата и през няколко минути по пътя пред тях пропълзяваше по някоя дълга, змия или гущер в ярки предупредителни краски. “Претъпкано с живот!” - помисли си впечатленият воин, не спирайки да се оглежда, като омагьосан, с широка усмивка.  

- У дома е най-хубаво, сир! - рече мистър Дък високо, също, очевидно много щастлив, че са пристигнали в дивите гори. - Пригответе се за поройни дъждове и бури, щом навлезем по-навътре! Няма как! Ще се умокрим здраво съвсем скоро, но за щастие  съм свикнал отдавна... Пък и не сме от захар!  Нали Рикен? - довърши ловеца през смях и тупна силно младока по рамото, защото той отново се бе зазяпал дълго в Грен, с възхитен поглед.

- Ела, момко! - рече му воинът. Момчето му беше много симпатично. - Обещах, да ти покажа онова омагьосано оръжие! Ще ти дам десет жълтици ако успееш да го вдигнеш от земята!

- Оооооо! Това трябва да го видя, без съмнение! Десет жълтици и от мен, че кекавите ти ръце няма  да се справят, момчето ми! - рече Дък и обърна коня си след тях,  широко засмян.