След кратка разходка, сред многолюдния пазар на Джак-ран, Лиза и Грен откриха сергия с билки, която щеше да им свърши работа. Продавачката-билкарка любезно отговори на всички въпроси на магьосницата и започна да й подава вързопи с различни изсушени растения , както и няколко малки стъкленици с отвари или разтвори, напълно непознати за избрания воин.

Докато любимата му и другата жена си вършеха  работата, мъжът бе дълбоко замислен и доста неспокоен. Причината за това бе предсказанието на врачката, на която ненадейно попаднаха с Лизи преди броени минути. Грен наистина бе останал с впечатлението, че приятелката му е прекалено всеотдайна и грижовна, дори за сметка на самата себе си. Старицата-паяк бе предрекла, че именно това ще я погуби, а той... Знаеше разбира се че има врагове, смъртни врагове, които искаха неговата гибел и провал. Първото, което му дойде наум бе враждата му с Раман и армиите на Коалицията от изток, но имаше и друго притеснително... Таен враг, който го гледа неуморно с очи, не видели сън да мисли как да го затрие... Възможно ли бе в прякото му обкръжение да има хора с подобни намерения ? Хора на които вярваше , и които бе обикнал, да го предадат или убият... Или беше нещо друго? Непознат съперник, таящ се в сенките, готов да нападне при първата удобна възможност... Избраният воин започна да се оглежда около себе си, леко изнервен, докато в него се бутаха непознати същества и хора, с които се разминаваха. Изведнъж претъпканата пазарна улица на Джак-ран му се стори опасна и несигурна.

Грен обърна очи отново към своята любима, която прибираше съставките за отварата в голяма платнена торба, след което благодари на услужливата продавачка с усмивка. След секунда погледите им се срещнаха и избраният воин видя , че Лиза носеше доволно изражение. Явно не се бе притеснила особено от думите на старицата-паяк и мислите и бяха фокусирани в изпълнението на плана  им , за да се срещнат отново с божеството Рагиел. Избраният мъж въздъхна и се опита да пропъди параноичните , неприятни мисли от главата си. После се обърна към спътницата си и попита:

- Успя ли да намериш каквото ти трябва , Лизи?

- Почти всичко, скъпи! Липсва ми само една съставка, с която няма да можем да се сдобием особено лесно... - рече красивата жена и потърка брадичката си замислено. - Отрова от рядък вид змия , която живее сред джунглите. В града е забранено да се продават отрови и мощни опиати , а това което ни трябва е точно такъв вид вещество. Имаме два варианта ... Можем да потърсим съставката на черният пазар тук в Джак-ран и да се надяваме да не забъркаме някоя голяма каша или да потърсим змията сред горите. Продавачката ми намекна , че ако наистина ми трябва тази отрова има начин да я получа срещу добро заплащане...

- Разбирам.... - отвърна Грен и също се почеса зад ухото. - Моето предложение е да отидем за срещата с децата и да се посъветваме и с тях! Все пак са местни и ще знаят някои неща по-добре от нас , а и е почти време според уговорката ни с Рикен...

- Добре! - отвърна Лиза с кратко кимване и усмивка, след което хвана любимия си за ръката , за да не се загубят случайно в претъпканата улица. После поеха обратно към “При Фения’’ , за уговорената среща.

Трябваше им известно време за да си проправят път измежду изобилието от същества по пазарната улица , обратно към гостилницата. Щом влязоха през входа и се озоваха сред многото малки, кръгли, дървени масички двамата влюбени установиха, че техните приятели още ги няма. Залата за хранене бе доста по-празна от сутринта, но на някои от местата имаше насядали посетители. Грен веднага забеляза на една от масите, в един по-тъмен и усамотен ъгъл няколко мъже, които говореха тихо по между си и пиеха от бутилка алкохол с няколко малки, стъклени чашки. Те бяха въоръжени с мечове и ками, всички с качулки на главите и веднага събудиха подозрението на избраният воин. Двамата с Лиза подминаха масата им уверено и те естествено обърнаха глави след красавицата за да я позяпат, като единият непознат подсвирна тихо и доволно с уста.

Избраниците на божеството седнаха в близост до бара, за да изчакат своите тъмнокожи приятели и поръчаха на момичето , дошло да ги обслужи, храна и напитки. Мъжът реши да използва дарбата си от гущера Макгорн и да прочете мислите на съмнителните типове в ъгъла. Може би щеше да види нещо полезно в главите им , нещо свързано с намирането на нелегалната съставка за отварата. След три минути на телепатия , Грен се обърна тихо към любимата си:

- Лизи , мъжете в ъгъла са  наемници! Прочетох мислите им... работят за човек, от който може да успеем да вземем каквото ни трябва! Ще трябва да ми се довериш и да ми дадеш кесията с жълтици от Рикен! Ще ида да говоря с тях, за да се срещна с предводителя им!

Магьосницата го загледа продължително и загрижено, но явно бързо взе решение и му подаде парите които имаха внимателно под масата, без да казва нищо. Грен взе малката торбичка и тръгна да става, но приятелката му го докосна по ръката за да го задържи:

- Скъпи парите няма да са достатъчни! Цветето, което взехме с Калийн от полята... Червен съноцвет , то е много ценно! Имам повече от колкото ще ми трябва от него за отварата! Вземи! - рече му жената и му подаде малка дървена кутийка. - В случай че нещо се обърка и парите не ти стигнат! И внимавай ! Никога не подценявай никого, въпреки силата си!

-Няма! - отвърна воинът. - Но и ти не се тревожи! Ще чета мислите им през цялото време и няма лесно да ме изиграят или изненадат! И друго... Щом дойдат нашите млади другари отидете и потърсете змията в джунглите! Питай Калийн дали лечителите имат достъп до съставката, която ни е нужна! Може да успее да открадне отровата от центъра им! Така или иначе ще е по-добре да имаме двоен шанс и друг план ако някой от нас не успее! Късмет!

Избраният воин стана от масата и се насочи към наемниците с бавна и уверена походка, а Лиза остана и продължи да се храни и пие спокойно, без да поглежда в страни. След миг Грен беше до  престъпниците и дръпна един стол, обърна го и седна , като сложи ръце на облегалката му и подпря брадичката си на тях. Минаха тридесет секунди на мълчание , през които непознатите го гледаха изпитателно изпод качулките си и не продумваха.

- Смел си, друже! - каза тихо мъжът точно срещу Грен. - Или си тъп?

- Не съм тъп , “друже”! - отвърна избраният воин с тънка усмивка. - Даже напротив! Мисля че можем да сме доста полезни един на друг! Имам нужда от нещо , което не е точно легално! Имам и достатъчно пари за да платя за него! Ако не ви интересува... ще ви оставя да пийвате на спокойствие! - и тръгна да става от стола бавно и показно.

-Добреее... - рече зачуленият мъж срещу него. - Кажи ми какво ти трябва и да видим как ще се разберем!

- Нуждая се от отрова от пъстра, рогата усойница! -рече им тихо смелият воин и ги загледа пак мистериозно усмихнат. Лиза му бе казала името на влечугото и той се надяваше да го е запомнил правилно.

- Хмммм... може би ще успеем да ти помогнем! Но както сигурно предполагаш не се разхождам с куфарче с отрови напред-назад из Джак-ран... Ако ме придружиш обаче, на кратка разходка ще те заведа при някой дето може да ти осигури въпросната течност... За цената ще говориш с него! Аз съм по-скоро... боец от колкото отровител... - рече непознатия и свали качулката си. От долу се показа здрава на вид глава на същество с груба , дебела кожа , силно изпъкнали скули и брадичка и малки, сериозни, зелени очи. - Но всеки си има методи , не те съдя! - рече той и се изхили подигравателно.

- Добре , момчета! Заведете ме при вашия човек! Готов съм да тръгнем веднага, щом сте и вие! - рече им Грен ухилен , взе бутилката с алкохола и си сипа в една от чашките , след което изгълта на екс съдържанието й.

-Хе- хе - хе- ! Добре! Веднага щом ни покажете парите, с които разполагате и ни дадете мечът и камата си можем да тръгнем!

Избраният воин стана от стола си и разкопча колана, на който бяха закачени неговите оръжия, след което го хвърли на масата. Показа им и кесията с жълтици като я раздруса леко за да се чуе звънът на монетите и им се ухили отново. Групата от престъпници станаха мълчаливо един по един и се отправиха към вратата на гостилницата и Грен тръгна уверено след тях като метна поглед през рамо на Лиза и й смигна. Магьосницата имаше тревожно изражение , но кимна с глава и му се усмихна леко.

На входа на “При Фения” за изненада на смелия мъж , той се размина със забързалите крачка Рикен и Калийн. Те го изгледаха стъписани, замръзнали на място. Приятелят им само им кимна спокойно и едва забележимо и бързо ги подмина , вървейки зад тримата наемници.