Душа на Воин - книга трета (Глава единадесета) 11

Грен стоеше седнал в тревите, между палатките им в лагера и погледна към превързания си крак. Раната на бедрото му, доста го болеше и отново беше прокървила през превръзката. На светлината от голям огън,  на десетина метра пред него се виждаха няколко тъмнокожи ловци, легнали, тежко ранени на земята. Лиза се грижеше за тях, заедно с новата си приятелка,за която избраният воин бе разбрал, че е начинаеща лечителка от джунглите, носеща името Калийн. Нямаше отвара от зелен  животвор за всички ранени и воинът реши, да остави оскъдното й количество на тези, в по-тежко състояние от него. Магьосницата бе зашила на бързо кракът му, без упойка и го бинтова добре, след което отиде при наистина сериозно пострадалите. След малко Корнел се приближи към седналия си приятел и се настани до него на земята. Той въздъхна и  рече на Грен:

- Четирима мъртви, трима лошо ранени! Другите са само с драскотини и синини! Оставил съм постове на няколко ключови места около лагера ни , въпреки че не мисля че ще ни нападнат отново тази нощ! Мисля, че копелетата искаха да ни издебнат докато спим... Никаква доблест! Мръсни гадини... Добре че ги усетихте, сър! Е ... получиха си заслуженото, така или иначе! Цял живот ще си спомням с наслада, как горят в магията на мис Лиза !

- Да... И според мен са се надявали да ни убият в съня ни... Сигурен съм, че са знаели на какво сме способни с моята приятелка, без да омаловажавам и смелостта и уменията на ловците ви, разбира се, сър ... -отвърна му воинът тактично.

- Не съм се засегнал! Изобщо даже! С очите си видях и вас и нея ! Имате нечовешки дарби, господарю Грен, които за радост, не са опорочили добрите ви сърца! Не бих предположил , че мис Лиза ще е способна на нещо такова... Изумително същество! Толкова е мила и грижовна с нас , а ги изби... Изби ги до един! - рече Корнел, като гледаше към магьосницата и на избрания мъж до него му се стори, че командирът  го побиха тръпки.

-Мисля, че е един от тези хора ...  добра с приятелите си и жестока с враговете! Но сърцето й е чисто и нежно! -отвърна Грен и също се загледа в любимата си, която сменяше превръзките на единия им  ранен другар и мажеше раните с някакъв мехлем. След малко командирът проговори отново:

-Тази нощ, май няма да се спи! След няколко часа ще се разведели и предлагам да не губим време и да тръгнем веднага щом това стане! Колкото по-скоро стигнем джунглите, толкова по-добре! Мисля, че след два дни ще сме в началото на горите. Ще наредя тежко пострадалите да бъдат качени в каретата, а останалите ще яздим!

- Добре , сър! Както заповядате! - отговори воинът, с пълно доверие в компетентността на своя приятел.

Корнел му се усмихна , но очите му бяха сериозни , тъжни и някак празни. После стана и тръгна на някъде , вероятно да подготви и организира хората си. Грен остана сам и се отпусна по гръб в тревите с въздишка. Дали да не се опиташе да дремне за час - два. Чувстваше, че има нужда от това и след малко затвори очи и започна да се унася бавно...

В сънят си воинът бе на широко , равно поле от изсъхнала трева , а пред него на колене имаше много мъже , които го молиха за милост, с ужас в лицата. Той ги пронизваше, един по един с мечът си, със странно чувство на удоволствие , дори наслада. Зад тях, в буйни , високи пламъци горяха много, много хора, с адски писъци на болка и отчаяние. Грен се обърна назад в кошмара си и видя зад себе си Лиза, с налудничава , зла усмивка и светещи, червени очи, вдигнала ръце, да се наслаждава на адската клада. Той погледна ръцете си, които бяха целите, обляни в кръв и започна да трепери силно...

Топли устни се допряха нежно до неговите и мъжът се сепна и събуди. Лиза го гледаше съвсем от близо, с прекрасните си розови очи и чаровна усмивка. После го прегърна през врата и отново го целуна, страстно и продължително и той й отвърна , като я стисна  в мощната си хватка.

-Съжалявам! - рече тя. - Много съжалявам, мили! Реагирах, като хлапачка! Не трябваше да те оставям... Просто те обичам... Обичам те до полуда! Представих си те, как целуваш друга и не можах да се овладея...

-Не , не ! Не си виновна ти ! Аз съм глупакът! Никога не трябваше да заблуждавам, макар и  неволно, онова момиче! Не трябваше я докосвам дори, камо ли да отвръщам на целувката й...  Прости ми! - рече й Грен и я загледа продължително с надежда.

-Добре! Нека си простим и да забравим случая! Остава в миналото , а ние ще гледаме напред! - отвърна тя щастлива още в обятията му.