Душата на поета
Всички имаме души. Но тези на поетите са по-нежни, по-мили. За жалост никой не ги разбира... Почти никой. Малко хора могат да гледат през душите на хората. Да усещат какво се крие вътре в тях, да разбират какво точно ги боли... Всички страдат малко или много, но нараненото сърце на поета много повече боли. Боли много повече, защото е по-чувствително. Поетите не показват директно чувствата си. Те са нежни, мили, като черни рози. Красиви, но и тъжни. Прекрасни и вечни. Но наранени, страдат много повече от останалите. Единствено те крият най-красивото в сърцата си, единствено те рисуват с четките на душите си...
Единствени са те...
Пазете ги!
Единствени са те...
Пазете ги!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
