12 июн. 2008 г., 21:31

Душата на поета

Проза » Рассказы

941 0 4

Всички имаме души. Но тези на поетите са по-нежни, по-мили. За жалост никой не ги разбира... Почти никой. Малко хора могат да гледат през душите на хората. Да усещат какво се крие вътре в тях, да разбират какво точно ги боли... Всички страдат малко или много, но нараненото сърце на поета много повече боли. Боли много повече, защото е по-чувствително. Поетите не показват директно чувствата си. Те са нежни, мили, като черни рози. Красиви, но и тъжни. Прекрасни и вечни. Но наранени, страдат много повече от останалите. Единствено те крият най-красивото в сърцата си, единствено те рисуват с четките на душите си...
Единствени са те...
Пазете ги!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

feia (Вилдан Сефер)

Не само, че не ги пазят, но ги газят!Поздравления!

2008-06-15T11:46:48+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

дъшеря ми е Деси...и беше край мене като четях и пишех...а ти нали
знаеш, че те харесвам и обичам...просто неволно...мила Вили.

2008-06-14T12:45:07+03:00
*Dark_Girl* (Вили)

...Ъм аз съм Вили
Май е станала някаква грешка

2008-06-14T12:33:09+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

предпочитам да нося душата на поет...въпреки раните и страданията...
много хубаво си го казала и написала...с обич, мила Вили.

2008-06-14T11:43:20+03:00