*Dark_Girl* (Вили)
323 1508
12.06.2008 г., 21:31 ч.

Душата на поета 

  Проза » Разкази
792 0 4
Всички имаме души. Но тези на поетите са по-нежни, по-мили. За жалост никой не ги разбира... Почти никой. Малко хора могат да гледат през душите на хората. Да усещат какво се крие вътре в тях, да разбират какво точно ги боли... Всички страдат малко или много, но нараненото сърце на поета много повече боли. Боли много повече, защото е по-чувствително. Поетите не показват директно чувствата си. Те са нежни, мили, като черни рози. Красиви, но и тъжни. Прекрасни и вечни. Но наранени, страдат много повече от останалите. Единствено те крият най-красивото в сърцата си, единствено те рисуват с четките на душите си...
Единствени са те...
Пазете ги!

© Вили Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не само, че не ги пазят, но ги газят!Поздравления!
  • дъшеря ми е Деси...и беше край мене като четях и пишех...а ти нали
    знаеш, че те харесвам и обичам...просто неволно...мила Вили.
  • ...Ъм аз съм Вили
    Май е станала някаква грешка
  • предпочитам да нося душата на поет...въпреки раните и страданията...
    много хубаво си го казала и написала...с обич, мила Вили.
Предложения
: ??:??