1 dic 2020, 8:16

Двустепенно – внезапни пробождания

721 2 4
1 мин за четене

 

Едно такова ми е – двустепенно – тъгата съм облякла с усмивка...

 

Между страхове и дезинфекция съм разпъната.

 

Животът ми – с две лица – реалност и приказка. Щастие ще е, ако успея да реализирам приказката.

 

Липсват ми желания... Това не е ли знак за безсилие?!

 

Понякога плача... за да не ми се плаче толкова много после и да мога да действам.

 

Често ми се иска да раздавам справедливост, но избирам прошка.

 

Все по-трудно заспивам, но това може би е част от пробуждането...

 

                                           © Павлина Христова Петрова

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Винаги в мен се сблъскват две усещания – за празничност и за недостатъчност след празника...
  • Живот, живот, живот... той все е между заспиванията и пробужданията
    Реалности, какво да ги правиш.
  • Звучи като искрена и мъдра изповед!
  • "Животът ми – с две лица – реалност и приказка."
    Приказката е в теб , Павли и здравото око ще я види...

Selección del editor

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...