1.12.2020 г., 8:16 ч.

Двустепенно – внезапни пробождания 

  Проза » Писма, Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други
386 2 4
1 мин за четене

 

Едно такова ми е – двустепенно – тъгата съм облякла с усмивка...

 

Между страхове и дезинфекция съм разпъната.

 

Животът ми – с две лица – реалност и приказка. Щастие ще е, ако успея да реализирам приказката.

 

Липсват ми желания... Това не е ли знак за безсилие?!

 

Понякога плача... за да не ми се плаче толкова много после и да мога да действам.

 

Често ми се иска да раздавам справедливост, но избирам прошка.

 

Все по-трудно заспивам, но това може би е част от пробуждането...

 

                                           © Павлина Христова Петрова

 

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Винаги в мен се сблъскват две усещания – за празничност и за недостатъчност след празника...
  • Живот, живот, живот... той все е между заспиванията и пробужданията
    Реалности, какво да ги правиш.
  • Звучи като искрена и мъдра изповед!
  • "Животът ми – с две лица – реалност и приказка."
    Приказката е в теб , Павли и здравото око ще я види...
Предложения
: ??:??