Дяволска любов
Решил дяволът да разнообрази своят харем. Имал стотици жени, но вече започнали да му омръзват. Набелязал си една татуирана красавица. Тя била студена, властна и пресметлива. Точно по негов вкус. Присмивал се на мъжете около нея. Само ги поглеждала и те си въобразявали, че е влюбена в тях.
"Какви глупаци! Такова чувство не съществува. Има само задоволяване на нужди."- философствал той.
За съжаление момичето било живо и здраво. Радвало се на охолен живот.
"Трябва да направя така, че скоро да дойде в Ада. Тогава ще я притежавам". - разсъждавал дяволът. Не след дълго край красавицата се завъртял заможен бизнесмен. Привлечен от нея той набързо я направил своя метреса. Скоро на девойката й омръзнало да живее в златна клетка. Започнала флирт с неговия съдружник. Заформил се любовен триъгълник. Една сутрин тялото на красавицата било открито под терасите на луксозен хотел. Официално било нещастен случай. Подробностите кой от двамата го е направил не вълнували дяволът. В Ада убийци колкото искаш.
Доволен посрещнал своята избраница.
- Кой си ти? Изглеждаш ужасно грозен. Много си космат. - били първите думи на убитото момиче.
- Космат съм, защото съм мъжествен. Имам си по рождение рога, така че не можеш да ми сложиш нови. - изпъчил гърди демонът. Незнайно защо тук до него красавицата го карала да се държи глупаво. Наистина била прекрасна с тези огнени очи и гарванови коси.
Момичето изсумтяло и започнало да го оглежда пресметливо.
Дяволът набързо й обяснил къде се намира и какво се очаква от нея.
- Ще те оставя да надзираваш харема ми и всички грешни души, които измъчвам. Скоро ще се върна и ще ти се отблагодаря подобаващо." - обещал й с похотлива усмивка той.
Естествено дяволът излъгал. Нямало го дълго не защото имал важна работа, а защото решил да се забавлява. Вече имал управителка и можел да прави каквото иска.
Когато надвечер се върнал установил, че се случило нещо невероятно. Навсякъде царяла адска тишина. Жените в харема, с техните вечни кавги ги нямало. Дълбоките казани с врящите в тях грешници били празни. Не се чували стонове и викове. Той нямал нищо. Не притежавал никой.
- Какво става тук? Кой се осмели да посегне на моето царство? - развикал се вбесен дяволът. Бил готов да разкъсва пак и пак злодеят позволил си тази волност.
Пред него властна, пърхаща с мигли застанала новата управителка.
- Скъпи, не се ядосвай напразно. Не ги мисли. Аз ще бъда единствената ти жена. Нямаш нужда от харем. Не ти трябват грешните души, които само ще те разсейват от мен. Аз съм ти предостатъчна. Аз съм твоя и ти си само мой. Завинаги.
После го погледнала в очите. Да, с онзи поглед, който така и не можел да разгадае.
- Да, разбира се красавице моя. Няма проблем. Най-важното е ти да си щастлива. - отговорил смутен дяволът.
А някъде много, много високо Бог се подсмихнал доволен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Катя Иванова Todos los derechos reservados
