7 feb 2010, 22:06

Дяволско момиче

  Prosa » Otros
1.4K 0 3
1 мин за четене

 

 

Не мога…

Не издържам…

Омръзна ми…

Отричам се от любовта -

само разочарования ми донесе.

Омръзна ми от лъжи и оправдания –

научих ги наизуст.

Омръзна ми да съм добра –

само страдам.

Изтощена,

Изморена,

Вбесена.

Край.

Сбогом, мое нищожно аз.

Повече сърцето ми няма да бъде мишена

за любовни игри.

Повече няма да бъда уязвима, ранима,

вече и няма какво от мен да се взима.

Ще бъда безчувствена, безнравствена.

Ще бъда безмилостна, безсъвестна, безчестна.

Отдавам се на изкушението…

Предавам се на злото да ме завладее…

дяволът да ме владее

ще бъда негова слуга и

ще го накарам с мен да се гордее.

Усещам как сърцето ми се вкаменява

и не кръв, а отровен сок по вените тече.

Късно е вече.

Демонът в мен расте

и става силен и всесилен.

Усещам неговата мощ

и това ми харесва.

В мен няма нищо човечно

и това ще е вечно.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Повече няма да бъда уязвима, ранима,
    вече и няма какво от мен да се взима."
    Поздрав!!! Идеално е! Нека да не си дълго така
  • Да си кажа честно... Страшно ми хареса. Поредицата от разочарования ни обезверява. Що да не пробваме и от другата страна? Нали това е животът- Да пробваш, да се париш... Важното е да не съжаляваш, че не си опитал. Да го направим пък, да става каквото иска! Поздрав!
  • Не, няма да е вечно, повярвай! Само до следващия лъч на любовта - онази, най-човешката, най-истинската. Защото дълго не се издържа в съжителство с демоните. Ще ти писне и от тях. И тогава ще я потърсиш отново - същата тази, най-истинската... Само почакай.

Selección del editor

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...