Feb 7, 2010, 10:06 PM

Дяволско момиче

  Prose » Others
1.4K 0 3
1 min reading

 

 

Не мога…

Не издържам…

Омръзна ми…

Отричам се от любовта -

само разочарования ми донесе.

Омръзна ми от лъжи и оправдания –

научих ги наизуст.

Омръзна ми да съм добра –

само страдам.

Изтощена,

Изморена,

Вбесена.

Край.

Сбогом, мое нищожно аз.

Повече сърцето ми няма да бъде мишена

за любовни игри.

Повече няма да бъда уязвима, ранима,

вече и няма какво от мен да се взима.

Ще бъда безчувствена, безнравствена.

Ще бъда безмилостна, безсъвестна, безчестна.

Отдавам се на изкушението…

Предавам се на злото да ме завладее…

дяволът да ме владее

ще бъда негова слуга и

ще го накарам с мен да се гордее.

Усещам как сърцето ми се вкаменява

и не кръв, а отровен сок по вените тече.

Късно е вече.

Демонът в мен расте

и става силен и всесилен.

Усещам неговата мощ

и това ми харесва.

В мен няма нищо човечно

и това ще е вечно.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Повече няма да бъда уязвима, ранима,
    вече и няма какво от мен да се взима."
    Поздрав!!! Идеално е! Нека да не си дълго така
  • Да си кажа честно... Страшно ми хареса. Поредицата от разочарования ни обезверява. Що да не пробваме и от другата страна? Нали това е животът- Да пробваш, да се париш... Важното е да не съжаляваш, че не си опитал. Да го направим пък, да става каквото иска! Поздрав!
  • Не, няма да е вечно, повярвай! Само до следващия лъч на любовта - онази, най-човешката, най-истинската. Защото дълго не се издържа в съжителство с демоните. Ще ти писне и от тях. И тогава ще я потърсиш отново - същата тази, най-истинската... Само почакай.

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...