Дъга

   Пъстрата невинност и красота на Дъгата обагря Сърцето по един удивителен начин! Изпълва Душата с една невероятна Топлота, Нежност и Откритост. Човек е в състояние на безгранично Щастие и Лекота, Невинност и Възхита, Очарование и Стремеж...
   Провокира дори Духа ни да Кипи, Усеща, Чувства, Мечтае! Притегля и приканва да я Съзерцаваме и Наблюдаваме. А Ние, като едни истински Изследователи й се отдаваме с Възторг и неутолима Наслада.
   Без предразсъдъци, без ограничения, без недоверие, без суеверия и повличащи заблуди, без недоизречени думи и  премълчани истини, без незададени въпроси. Много често останали без ответ в ехото на Времето, пропити от подтиснати усещания и намерения, с привкус на неудовлетвореност, наранени чувства и незабравими в Съзнанието - Следи.

  Мълчим, не мислим и не питаме... Дали за да не нараним или оскверним по някакъв начин това Свято усещане и откровение!

  Но удаде ли ни се Случай и Щастието да се Докоснем до Дъгата с нейните багри, тогава Увлечението става все по-силно и силно! Нестихващо! Омайно! Вълшебно!

И мигновено Рисуваме, Създаваме, Творим... ЖИВОТ.

   Истината – носи Светлина, Откритие, Идея, Следи.
Да искаме, да търсим, да излеем всичко, събрано чрез Споделяне и да знаем, че ще получим Подкрепа, Отдаденост, Сливане.

  Взех си от Нейните цветове и рисувам – Слънце, Сърце, Цветя, Любов, Вечност, Желания, Мечти... . Мигове на Трепети, Споделяне, Хоризонти.... .

  Аз рисувах Дъга, пропила в себе си Страстта и Любовта ми! Но, всъщност не Аз, а Тя – Рисувала е в мене Храм за Любовта ми!

                                                 Лъчиста