Учебната година започна. Срещите между студентите и лекторите започнаха с това кой-къде е  почивал, все пак  в ГМУ"Ломоносов" имаше студенти от над седемдесет държави, без тези от съюзните републики на Съветския съюз. И лекциите вървяха заедно с впечатленията от лятната ваканция, защото младостта живее своето време изпълнено с мечти и проекти за реализация след университета.

   В един хубав слънчев ден в началото на октомври академик Александър Потапов реши да се запознае със студентската компания на сина си и пристигна на дачата. Естествено,че никой от младите не познаваше бащата на професор Анатолий Потапов! И Толя,както го наричаха родителите му и студентите извън академичната обстановка,изпаднаха в леко състояние на "цайтнот",защото момичетата бяха полуоблечени,а Анатолий и Дмитрий полусъблечени след нощните лекции от еротичен характер...

   За широко скроен човек като академик Потапов младежите бяха пълнолетни, че дори и неговия син, който вече клонеше към 39-тата си година и все още ергенуваше,това беше част от живота.Той изчака вън под беседката тактично и когато всички от компанията дойдоха да го поздравят,между другото забеляза фамилията на Дмитрий...

   "Долгорукий?!Сега остава да си Дмитрий Юриевич и темата остава отворена!"

   Дмитрий остана очарован,че академик Потапов знае трите му имена и реши да попита:"Ама,откъде знаете имената ми ,Александър Анатолиевич?"Той беше не по-малко изненадан от старият Потапов,защото всичко беше една шега,която се оказа истина...

   "Как,откъде?!От историята...Но не знаех,че дословно ще съвпаднат имената Ви,с тези от древната фамилия Долгорукий!"

   Това помогна да преодолеят първоначалното смущение на неочакваното запознанство и компанията седна да пие чай под верандата,като момичетата без много суетене показаха кулинарните си възможности и подредиха масата в гостната за обяд,докато мъжете довършваха разговора си, който тръгна от историческите имена и продължи до сегашното състояние на Русия, която беше преживяла двете "чеченски кампании" и присъединяването на уж "автономната република Северна Осетия",което се тълкуваше от Запада, като войната срещу Грузия от 2008 година...

   Академик Потапов беше член на Имперското Историческо Дружество още от възстановяването му  при управлението на Борис Елцин.И това не беше самоцелно направено,като някаква монархическа идея!Това беше възстановяване на престижа и статуквото още от времето когато се формираха доктрините за политика и причинноследствената връзка с тях на политиката в мир и политиката по време на война!

   Една война започва не с военни действия,а с опитите да се спечели общественото мнение вътре в страната и извън нея.

   Ето защо дневника на Дмитрий Юриевич Долгорукий, нека вече го наречем Старият Долгорукий, беше водил тези записки от 1851 година, а не от 1853 до 1856 година,когато фактически трае "Кримската кампания",както я изучават във военните академии на НАТО!

   За Русия тази война носеше във времето унижението което й наложиха Султанска Турция, Франция,Великобритания и Сардинското кралство...Почти двадесет години Русия на Цар Николай Първи нямаше право на военен флот в Черно море.Почти е сигурно е, че след унизителния мир,многобройни жертви от военните действия и дошлата след това холера са умрели над 750 хиляди от поданиците му!

   Това срива психически и убива физически Николай Първи.