19 ene 2010, 11:03

Един есенен ден...

  Prosa » Otros
1.1K 0 0
1 мин за четене

Стоя до един пресъхнал фонтан и наблюдавам...
Наблюдавам как хората, бързайки, минават покрай мен.
Замислям се, че никой не се заглежда каква красота
има наоколо - листата са пожълтели, капят бавно едно след друго,
като сълзите на дете, което е счупило любимата си играчка...
Но това е някак и толкова тъжно. Есента сякаш отнема живота,
който до скоро цареше наоколо - фонтаните бликаха живителна и
хладка вода, хората се събираха около тях, децата тичаха по улиците
и се радваха...
 А сега? Сега всеки бърза за училище или работа и никой не забелязва
нещата около себе си... Как всичко полека-лека започва да се променя
и отново става едно такова голо, пусто и студено...
Студено, като сърцата на всички забързани нанякъде хора.
И както си мисля за това, покрай мен минава скитник...
И това ме натъжава, защото всички тези безлични и размазани
лица, които вървят по улицата, имат всичко, което е нужно
за един нормален живот и все пак са недоволни...
Може би, защото никога не са били на мястото на бездомника,
който просто се опитва да оцелее ден за ден...
И отновo започвам да се замислям...
Защо сме станали такива?
Защо вече гледаме само себе си и не се опитваме дори мъничко
да помогнем на някой, който има нужда от малко обич, внимание,
или малко подкрепа... Защо сме толкова безсърдечни?
 ... И след всеки въпрос, вместо отговор, следват други въпроси...
Но така и не успях да науча отговора на поне един от тях...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джиджинка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...