19.01.2010 г., 11:03

Един есенен ден...

1.1K 0 0
1 мин за четене

Стоя до един пресъхнал фонтан и наблюдавам...
Наблюдавам как хората, бързайки, минават покрай мен.
Замислям се, че никой не се заглежда каква красота
има наоколо - листата са пожълтели, капят бавно едно след друго,
като сълзите на дете, което е счупило любимата си играчка...
Но това е някак и толкова тъжно. Есента сякаш отнема живота,
който до скоро цареше наоколо - фонтаните бликаха живителна и
хладка вода, хората се събираха около тях, децата тичаха по улиците
и се радваха...
 А сега? Сега всеки бърза за училище или работа и никой не забелязва
нещата около себе си... Как всичко полека-лека започва да се променя
и отново става едно такова голо, пусто и студено...
Студено, като сърцата на всички забързани нанякъде хора.
И както си мисля за това, покрай мен минава скитник...
И това ме натъжава, защото всички тези безлични и размазани
лица, които вървят по улицата, имат всичко, което е нужно
за един нормален живот и все пак са недоволни...
Може би, защото никога не са били на мястото на бездомника,
който просто се опитва да оцелее ден за ден...
И отновo започвам да се замислям...
Защо сме станали такива?
Защо вече гледаме само себе си и не се опитваме дори мъничко
да помогнем на някой, който има нужда от малко обич, внимание,
или малко подкрепа... Защо сме толкова безсърдечни?
 ... И след всеки въпрос, вместо отговор, следват други въпроси...
Но така и не успях да науча отговора на поне един от тях...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джиджинка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...