19.01.2010 г., 11:03

Един есенен ден...

1.1K 0 0
1 мин за четене

Стоя до един пресъхнал фонтан и наблюдавам...
Наблюдавам как хората, бързайки, минават покрай мен.
Замислям се, че никой не се заглежда каква красота
има наоколо - листата са пожълтели, капят бавно едно след друго,
като сълзите на дете, което е счупило любимата си играчка...
Но това е някак и толкова тъжно. Есента сякаш отнема живота,
който до скоро цареше наоколо - фонтаните бликаха живителна и
хладка вода, хората се събираха около тях, децата тичаха по улиците
и се радваха...
 А сега? Сега всеки бърза за училище или работа и никой не забелязва
нещата около себе си... Как всичко полека-лека започва да се променя
и отново става едно такова голо, пусто и студено...
Студено, като сърцата на всички забързани нанякъде хора.
И както си мисля за това, покрай мен минава скитник...
И това ме натъжава, защото всички тези безлични и размазани
лица, които вървят по улицата, имат всичко, което е нужно
за един нормален живот и все пак са недоволни...
Може би, защото никога не са били на мястото на бездомника,
който просто се опитва да оцелее ден за ден...
И отновo започвам да се замислям...
Защо сме станали такива?
Защо вече гледаме само себе си и не се опитваме дори мъничко
да помогнем на някой, който има нужда от малко обич, внимание,
или малко подкрепа... Защо сме толкова безсърдечни?
 ... И след всеки въпрос, вместо отговор, следват други въпроси...
Но така и не успях да науча отговора на поне един от тях...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джиджинка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...