На Хриси, която винаги е насреща...
Хей! Аз съм! Моля те, вдигни си телефона!... Знам, че си там... Няма да ме заблудиш с този проклет телефонен секретар!... Ок... когато ти се говори ми се обади. Аз ще съм тук... И между другото знам какво е станало. Чао!
Той каза, че си нищо. Не си.
Той каза, че той е по-добър от теб. Греши.
Той каза, че трябва да го слушаш и следваш. Защо го послуша?!
Защо...
Хей! Може да не вдигаш, но съм сигурна, че чуваш моя глас. Той е капките дъжд по прозореца ти, които стичат се в тъга.
Чуй ме! Това съм все още аз - твоята най-добра приятелка. Искам да ти кажа истината, която той захвърли в пепелта.
Животът... Животът е твой и само твой. И те чака. Чака теб. Защо не хванеш в ръце? Аз помня, че го обичаше преди. Не ти ли липсва? Животът ти е там - навън. Излез и му се наслади. Не го захвърляй. Моля те, недей!
Той. Онзи глупак без сърце. Той те остави, знам. Но това не е краят, нали? Защо обаче не разбираш това? Разбери, че животът е такъв. Но ти трябва да се из ...