Някак спирката търкаляше деня!

Забравените моменти търсеха прохладен въздух, чиста-пречистваща вода.

Пресъхналите случайности идваха с уличния прах и шум, оставящ все по-назад

след изпотения автобус. Посивелите стъкла, отворените заради непоносимото държание на вятъра - вратите, сега се опитваха да се усмихнат!

Облаците почти бяха изпокрили белотата си.

В пространството се мяркаше все още по някой ухилен до ушите облак...

Уличните отпадъци си играеха на криеница с единствената божествено красива пеперуда. Крилете ù бяха сякаш загадка, някакво вълшебство. В тях се криеше някакъв вечен отговор, някакъв нов смисъл, някаква неизчерпаема вяра... Вапцарова "Вяра" в утрешния ден! По насълзената върба се разхождаше истински и безсмъртен отряд от мравки...

В празния поглед на белия лист бе оставено...

                         "До последния етаж думите не стигат!

                          Оплетен, задимен разговор с утринните гълъби.

                          Времето минава сиво. Дрипав клошар влаче след себе си спомените!

                          ... кой нарисува думите???"