Някак спирката търкаляше деня!
Забравените моменти търсеха прохладен въздух, чиста-пречистваща вода.
Пресъхналите случайности идваха с уличния прах и шум, оставящ все по-назад
след изпотения автобус. Посивелите стъкла, отворените заради непоносимото държание на вятъра - вратите, сега се опитваха да се усмихнат!
Облаците почти бяха изпокрили белотата си.
В пространството се мяркаше все още по някой ухилен до ушите облак...
Уличните отпадъци си играеха на криеница с единствената божествено красива пеперуда. Крилете ù бяха сякаш загадка, някакво вълшебство. В тях се криеше някакъв вечен отговор, някакъв нов смисъл, някаква неизчерпаема вяра... Вапцарова "Вяра" в утрешния ден! По насълзената върба се разхождаше истински и безсмъртен отряд от мравки...
В празния поглед на белия лист бе оставено...
"До последния етаж думите не стигат!
Оплетен, задимен разговор с утринните гълъби.
Времето минава сиво. Дрипав клошар влаче след себе си спомените!
... кой нарисува думите???"