17 jun 2009, 20:57

Един тренировъчен ден

  Prosa » Relatos
640 0 0
1 мин за четене

- Тутурутурутуту тутурутурутуту - Сянка ентусиазирано надуваше тромпет на двора в тази безбожно ранна сутрин - беше началото на лятото по времето на вълчата опашка. И как нямаше да е ентусиазиран - след програмата, която им беше намислил за днес, приятелите му никога повече нямаше да допуснат такава грешка като снощната...
- Ох... - дочуха се глухи стонове отвътре.
- Тутурутурутуту - подаде се на прозореца сянката и бодро завика: - Ставайте и бързайте! Бързайте и ставайте!
- Ооох! - изстена Гар Ван.
- Ама той сериозно ли?! - невярващо се хвана за главата Ра.
- Кой идиот каза снощи, че сме се разпуснали и имаме нужда от упражнения?! - възмути се Но Щен Вълк.
- Ти! - обвинително го посочи с нокът Ко Та Рак.
- А вие защо се съгласихте с тази безумна идея? - искрено се учуди вълкът.
- По-важното е защо поръчахме на Сянка да се заеме с този задача?! - попита Черната пантера.
- Как можехме да знаем, че ще е заеме сериозно с поръчението?! - възкликна Гар Ван.
- Тутурутурутуту - обади се тромпетът.
- Добре, добре - измърмориха сънливците. - Идваме...
...
- Ооох! - жално изохка Но Щен Вълк вечерта, сривайки се на дивана.
- Никога повече няма да допуснем такава грешка! - отсече Гар Ван и се пльосна на фотьойла.
- Всичко ме боли! - оплака се Ко Та Рак, докато разтриваше лапичките си.
- Защо така?! - учуди се Ра, като пробва няколко бързи удара във въздуха. - Утре няма ли пак да тренираме?
- НЕ! - категорично отказаха останалите.
- Ами ако сутринта пак дойде да ни буди с тромпета? - притесни се Ко Та Рак.
- Няма - успокои го с доволна усмивка сенчестата. - Свих му го.
- Само се чудя - каза Черната пантера, като най-после се кротна. - Как не прегракна този човек...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Вихронрав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...