17.06.2009 г., 20:57

Един тренировъчен ден

639 0 0
1 мин за четене

- Тутурутурутуту тутурутурутуту - Сянка ентусиазирано надуваше тромпет на двора в тази безбожно ранна сутрин - беше началото на лятото по времето на вълчата опашка. И как нямаше да е ентусиазиран - след програмата, която им беше намислил за днес, приятелите му никога повече нямаше да допуснат такава грешка като снощната...
- Ох... - дочуха се глухи стонове отвътре.
- Тутурутурутуту - подаде се на прозореца сянката и бодро завика: - Ставайте и бързайте! Бързайте и ставайте!
- Ооох! - изстена Гар Ван.
- Ама той сериозно ли?! - невярващо се хвана за главата Ра.
- Кой идиот каза снощи, че сме се разпуснали и имаме нужда от упражнения?! - възмути се Но Щен Вълк.
- Ти! - обвинително го посочи с нокът Ко Та Рак.
- А вие защо се съгласихте с тази безумна идея? - искрено се учуди вълкът.
- По-важното е защо поръчахме на Сянка да се заеме с този задача?! - попита Черната пантера.
- Как можехме да знаем, че ще е заеме сериозно с поръчението?! - възкликна Гар Ван.
- Тутурутурутуту - обади се тромпетът.
- Добре, добре - измърмориха сънливците. - Идваме...
...
- Ооох! - жално изохка Но Щен Вълк вечерта, сривайки се на дивана.
- Никога повече няма да допуснем такава грешка! - отсече Гар Ван и се пльосна на фотьойла.
- Всичко ме боли! - оплака се Ко Та Рак, докато разтриваше лапичките си.
- Защо така?! - учуди се Ра, като пробва няколко бързи удара във въздуха. - Утре няма ли пак да тренираме?
- НЕ! - категорично отказаха останалите.
- Ами ако сутринта пак дойде да ни буди с тромпета? - притесни се Ко Та Рак.
- Няма - успокои го с доволна усмивка сенчестата. - Свих му го.
- Само се чудя - каза Черната пантера, като най-после се кротна. - Как не прегракна този човек...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...