,,-Пух ?- каза Прасчо
-Да ?- отговори Пух
-Нищо..-каза Прасчо , хващайки го за лапичката
-Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух...,,
Катереше винаги сам. Беше влюбен в планините от малък. Първите му спомени бяха свързани с тях.
,,-Планините не обичат хорските навалици- казваше дядо му.-Те са за самотници! ,,
А той беше самотник.И то какъв. Другите планинари го наричаха Единака.
Като вълк-единак скиташе по чукарите. Избираше си такива маршрути, че да не засича други хора.
В планината се чувстваше като у дома си.Не го правеше само заради тръпката от изкачването.
С всяко вдишване на въздуха горе усещаше свободата, безвремието и се сливаше с природата.
Това му действаше по-силно от какъвто и да е наркотик. Той живееше за това. Живееше за тези два
дни, в които се чувстваше себе си. Тогава преставаше да бъде компютърния програмист и ставаше ...