Една цигара
Натовареното движение из целия свят е просто част от ежедневието на нощта и деня, сменящи се на всеки дванадесет часа.
Светът бавно, но сигурно се променяше. Движеше се със скоростта на светлината, а на моменти дори и по-бързо. Дали се променяше нещо, или не, това не беше от значение.
Мъж, на около тридесет и пет години. Висок, със стройно тяло, което очевидно беше доста здраво, имайки предвид правилните вещества, които то приемаше. Очите му притежаваха умерения цвят на стар бор, като придаваха на облото му лице частица загадка, която трудно можеше да бъде разгадана. Веждите му бяха черни и правилно очертани, карайки очите да изпъкнат. Носът беше прав и подхождаше на леко изпъкналите му скули, които се съчетаваха с плътните му устни.
Мъжът вървеше бавно из улиците на града, в който живееше. Не бързаше заникъде, просто се разхождаше. Оглеждаше сградите - кои по-стари, кои по-нови. Разглеждаше ги, сякаш бяха експонати в музей и наум си отбелязваше, че някой ден нямаше да може ...