Скоро ми разказаха история за изселници от нашия град. Познавах ги в миналото и изслушах с интерес разказаното. Но ще се върна назад в годините, от които датира моята среща с бащата и сина.
Преди да си намеря учителско място работих година и половина като библиотекарка в едно училище. Тогава се четяха повече книги и имах доста читатели – ученици, учители и служители. И сега се чете, но ми се струва, че се търсят повече електронни книги и по-малко на хартиен носител. Синът Исмет беше последна година в училището, а бащата Ферад преподаваше по техническите предмети. И двамата идваха много често в библиотеката. Четяха и се интересуваха от закупените нови книги. Момчето беше много красиво, сега като си припомня, ми прилича на Къванч Татлъту. Бащата също изглеждаше добре. Двамата идваха по различно време и обичаха да разговарят с мене – за книги, за живота и за какво ли не.
Наближаваше края на учебната година, когато Ферад дойде и каза, че ще заминат за Турция. Жена му имала роднини там.
–От ...