20.02.2024 г., 11:02

Една история

512 0 0
4 мин за четене

           

                                                        Една история

 

   Скоро ми разказаха история за изселници от нашия град. Познавах ги в миналото и изслушах с интерес разказаното. Но ще се върна назад в годините, от които датира моята среща с бащата и сина.

   Преди да си намеря учителско място работих година и половина като библиотекарка в едно училище. Тогава се четяха повече книги и имах доста читатели – ученици, учители и служители. И сега се чете, но ми се струва, че се търсят повече електронни книги и по-малко на хартиен носител. Синът Исмет беше последна година в училището, а бащата Ферад преподаваше по техническите предмети. И двамата идваха много често в библиотеката. Четяха и се интересуваха от закупените нови книги. Момчето беше много красиво, сега като си припомня, ми прилича на Къванч Татлъту. Бащата също изглеждаше добре. Двамата идваха по различно време и обичаха да разговарят с мене – за книги, за живота и за какво ли не.

    Наближаваше края на учебната година, когато Ферад дойде и каза, че ще заминат за Турция. Жена му имала роднини там.

    –От какъв зор? – зачудено попитах аз. –Тук имаш работа, децата ти учат и са израснали в България.

   –Така е, но жената настоява, роднините ѝ са там, а и момчето ще може да не служи войник, ще му откупим службата.

   Загледах го учудено, но нямаше какво да кажа, решението си беше тяхно.

   След един час в библиотеката дойде и Исмет и ми каза почти същото. На момчето определено не му се отиваше.

   След приключване на учебната година заминаха за Турция. Много години не бях чувала нищо за тях. Вече работех като учителка и животът ме погълна с всичките си проблеми.  

   В една топла лятна вечер се разхождах в центъра на нашия град и неочаквано срещнах Ферад, който беше дошъл в България за десетина дена. Влезнахме в едно кафене и се заприказвахме.

   –Е, разказвай, как е там? Какво прави Исмет?

   –Ами, материално сме добре, а Исмет го оженихме.

   –Радвам се, той е красиво и умно момче.

   –Сватосването беше голямо шоу! – Ферад примига и в погледа му се появи нещо дяволито.

    –Еха! – възкликнах аз и го загледах любопитно.

    –Харесаха се с момичето. Следваха заедно и един ден Исмет поиска да говорим с техните и да я искаме. Оказа се, че са чифликчии – отглеждат добитък и се занимават със земеделие.

   –Ами, това е хубаво!

   –Та отиваме у тях, взехме разстоянието за около два часа. Къщата им е цял палат. На вратата ни посрещнаха мъж и жена на моите години. Поканиха ни вътре и бъдещата ни снаха донесе кафе. Голяма красавица – като стругована! Обърнах се към жената с думите: „Свато, хубаво кафе е направило момичето!“ Веднага последва категоричен отговор: „Какви сватове, още не сме се сватосали! Господине, Вие не познавате нашите обичаи. Според тях се дава наниз от жълтици, колкото е височината на момичето, и тогава можем да станем сватове.“ Трябва да съм я погледнал стреснато, но отговорих: „Аз жълтици нямам, но моят син иска Вашата дъщеря. Имам два   апартамента. Мислех единия да дам на младите, но ще го продам и ще набавя жълтиците, а синът и снахата ще живеят при мене. Но като дойдете да ги видите, ако съм гол /аз така си ходя у нас /, няма да ми се сърдите, защото съм си вкъщи!“  Поговорихме още малко и родителите на момичето казаха, че ще помислят.

   Ферад си беше малко „цапнат“ в устата, така че не се учудих на думите му.

   –И какво стана? – попитах аз.

   –Отказаха се от жълтиците. Но да ти кажа, след първата брачна нощ по обяд сватовете дойдоха у нас. Свата гледа трескаво и притиска ръката си към сърцето, беше я пъхнал под дрехата. Помислих си, дано не припадне. Какво толкова се е притеснил? Може би като дава дъщеря си на  преселници… Дойдоха и младите и първото нещо, което свата попита, беше как намираме дъщеря му. Разбрах какво има предвид. За мене това нямаше значение – употребявана или не, важното беше да ми роди внуци. Веднага му отговорих: „Всичко точно свато.“  В този момент той се отпусна и се усмихна, цялото напрежение от погледа му изчезна, отмести ръката си и аз видях, че под дрехата си е държал пистолет. Явно, за да застреля дъщеря си, ако отговорът беше друг.

   Бях потресена. Повече не съм виждала Ферад, но по-късно разбрах, че синът му е починал – започнал да се занимава с търговия и го измамили с много пари. Вероятно се е притеснил.

 

                                                                                                       Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...