Една любов...

    Беше слънчев пролетен ден. Цветята вече бяха разцъфтели и благоуханния аромат се носеше по чистия, изпълнен с птичи песни въздух.
    Митко и Снежана се разхождаха в парка хванати за ръка. След малко седнаха на една пейка край реката. Говориха си дълго, много дълго. Той хвърли един камък в реката и лицето му помръкна. Когато забеляза това, тя го попита:
 - Какво има? Защо си тъжен? Нещо лошо ли казах?!
   Той мълчеше... Тогава Снежана продължи:
 - Кажи ми, моля те...
 - Ще ти кажа, ще ти кажа... - успокои я Митко.
 - Е, хайде казвай! По-бързо де!!!
 - Искам да знаеш, че думите ми ще те наранят... Вчера майка ми и баща ми ми казаха, че заминаваме за Маями в петък...
 - Неее! - изпищя тя и се разплака...

                                                                     СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...